Проверка на силата на Червената армия
Конфликтът на Китайско-източната железопътна линия може да бъде отнесен към граничните. Самата линия и територията около нея според договора между Съветска Русия и Китай от 1924 година се смята за съвместна собственост. Линията даже имала свой флаг, "компилиран" от китайския петцветен флаг отгоре и съветския червен флаг отдолу. На Запад конфликтът се обяснява с това, че китайците не ги устройва обстоятелството, че през втората половина на 20-те години Китайско-източната железопътна линия носи все по-малка печалба, ставайки губеща именно заради позицията на Съветска Русия.

В СССР причините за сблъсъка се обясняват с това, че управникът на Манджурия (по територията на която минавала Китайско-източната железопътна линия и която в онзи момент де факто била независима от Китай) Джан Сюлян е подтикнат от "западните империалисти" и заселилите се в крайграничните китайско-манджурски градове бело-емигранти, жадуващи да проверят колко е силна Червената армия.

Традиционно за руско-китайските конфликти, армията на Поднебесната империя е много по-многочислена. Манджурците изпращат на война със Съветска Русия повече от 300 хил. войници, а от съветска страна в бойните действия участват едва 16 хил. военнослужещи. Вярно, че са по-добре въоръжени. В частност, от съветска страна активно се използват аероплани. Именно те съдействат за успеха на Сунгарийската настъпателна операция.  

В резултат на въздушно нападение на 12 октомври 1929 година, 5 от 11-те китайски кораба са унищожени, а останалите отстъпват нагоре по течението. След това от корабите на Далекоизточната военна флотилия е  направен десант. При поддръжката на артилерията червеноармейците завладяват китайския град Лахасусу. При това тактиката на съветските войски е такава, че скоро след разгромяване на противника отстъпват на съветска територия.

Така става и по време на започналата на 30 октомври Фугдинска операция. В устието на река Сунгари 8 кораба на Далекоизточната военна флотилия с десант унищожават намиращите се тук кораби на китайската Сунгарийска флотилия, после два полка на 2-ра стрелкова дивизия окупират град Фуцзин (Фугдин), който удържат до 2 ноември 1929 година, а след това се връщат на съветска територия.

Продължилите до 19 ноември военни действия убеждават противника в моралното и военно-техническо превъзходство на съветските войски. Според някои оценки китайците по време на боевете дават около 2 хил. жертви и 8 хил. ранени. А загубите на Червената армия са 281 души.

Характерно е това, че съветската страна проявява по-голяма хуманност към пленниците и провежда с тях идеологическа работа, убеждавайки ги, че "руснаците и китайците са братя завинаги". В резултат на това повече от хиляда военнопленници молят да бъдат оставени в СССР.

Манджурската страна бързо поисква мир и на 22 декември 1929 година е подписан договор, според който Китайско-източната железопътна линия продължава да се експлоатира съвместно от СССР и Китай при предишните условия.

Китайско-съветският конфликт. На прага на голямата война
В серията руско-китайски сблъсъци този далеч не е най-големият, но е най-значимият по своите геополитически и исторически последствия. Никога до тогава двете големи световни сили не са толкова близо до пълномащабна война, последствията на която биха могли да са катастрофални за двете страни. В боевете за остров Дамански загиват 58 съветски граничари и според различни данни от 500 до 3000 китайски военнослужещи (тази информация продължава да се пази в тайна от китайската страна).

Но, както това се е случвало често в руската история, това, което е постигнато със силата на оръжието, е предадено от дипломатите. През есента на 1969 година са проведени преговори, в резултат на които е решено, че китайските и съветските граничари ще останат на бреговете на Усури, без да навлизат на остров Дамански. Фактически това означава предаване на острова на Китай. Юридически островът преминава към КНР през 1991 година.

Битката при езерото Жаланашкол
Няколко месеца след Китайско-съветския конфликт китайците още веднъж (последен за момента) се опитват със силата на оръжието да проверят силата на "северния си съсед". На 13 август 1969 година в 5.30 сутринта около 150 китайски военнослужещи нахлуват на съветска територия в района на казахското езеро Жаланашкол.

Съветските граничари до последно се опитват да избегнат бойните действия и да започнат преговори. Китайците не реагират. Те заемат отбранителни позиции на хълма Каменная и започват да се окопават. Граничарите от заставите "Родниковая" и "Жаланашкол" при подкрепата на 5 БТР-а атакуват хълма. Само за няколко часа височината е превзета. От съветска страна загиват 2-ма граничари, китайците губят 19 души.
По-малко от месец след този конфликт – на 11 септември 1969 година в Пекин, Алексей Косигин и Чжоу Енлай се споразумяват за мерки по прекратяването на бойните действия на руско-китайската граница. От този момент напрежението в отношенията между страните започва да намалява.

В момента дължината на руско-китайската граница е 4209,3 километра, има сухопътна и речна част на граница, морска няма.

Източник: Руски дневник