Студентите по военна история познават битката при Курск през 1943 г. като най-големия сблъсък на бронирани сили – битка, която ще се окаже жизненоважна повратна точка в поражението на  Германия.

Това беше битка, която погълна силата на германските въоръжени сили и демонстрира нарастващата ефективност на Червената армия и зрелостта на нейния генерален щаб.

Битката започва на 5 юли 1943 г. Тогава започва първоначална германска офанзива на юг от Москва, която има за цел да си върне инициативата, загубена след епичното им поражение при Сталинград по-рано през годината.

Но този германски натиск бързо е притъпен от отбранителната тактика на съветските въоръжени сили и е последван от руска контраофанзива, която изтласква врага все по-на запад, отваряйки пътя към Берлин и поражението на режима на Хитлер.

През 2024 г., когато отново се провежда голяма офанзива в област Курск в западна Русия, коментаторите правят паралели с миналото и как тази операция може да оформи изхода от настоящата война между Русия и Украйна.

Целта на украинската атака – отвъд възможността да се промени разказът за конфликта и да се осигури така необходимият тласък  – е обект на много спекулации.

Дали целта е да се заграби територия и да се вземат руски пленници, да се даде на Киев известно влияние на масата за преговори? Или има за цел да оттегли руските войски от фронтовите линии в Източна Украйна, където те постоянно си подобряват позициите?

Целта на германската офанзива през 1943 г. също не е ясна.

Привидно целта е била да се притисне голяма издутина в руската линия на източния фронт, минаваща 160 мили от север на юг. Град Курск в неговия център осигурява фокус за германските бронирани машини, които да се забият в основата на издутината като чифт скалпели.

От една страна, това е имало дефанзивен смисъл. Тъй като германските въоръжени сили са загубили повече от 200 000 души при поражението при Сталинград , една по-права фронтова линия би била по-лесна за защита.

Но имаше и други, които се надяват, че с въвеждането на най-новото поколение танкове като Тигър и Пантера, Германия може да се върне към победния път на Блицкриг , който победи Франция за шест седмици през 1940 г. и отведе армията до покрайнините на Москва през 1941 г.

Надяваха се победата при Курск да накара германските сили да се раздвижат отново и да се възстанови вярата в окончателната победа , която беше толкова силно разклатена от Сталинград.

Планът беше за двойна офанзива: една на север, водена от 9-та армия, на която беше наредено да натисне на юг и да се свърже с 4-та танкова армия, която беше насочена да проправи път на север от Белгородска област, отрязвайки съветските войски в издутината.

Хитлер ангажира 777 000 войници, повече от 2400 танка и 2000 самолета – и тези ресурси не бяха ангажирани с лека ръка. В този момент от войната силите на Хитлер са подложени на натиск в Средиземноморието, бити отгоре от британските и американските въздушни сили, заплашени от нахлуване от запад, както и на изток от руската армия. Така че това не бяха ресурси, които Германия можеше да замени.

С други думи, Курск беше огромен хазарт от страна на Хитлер. Но висшето командване на Германия сигурно е вярвало, че е по-добре да се залага, отколкото да се приеме някаква форма на отбранителна безизходица – или бавно поражение на източния фронт, докато руснаците отблъскват германците километър по километър с чистата тежест на числеността.

Германско забавяне и руска защита

От поставянето на първоначалните планове за офанзива през март, натрупването на германски сили отнема няколко месеца. Русия използва това време, за да изгради онзи вид отбрана в дълбочина, който щеше да се превърне в един от отличителните белези на нейната армия – и наскоро беше видян да притъпява така прокламираната лятна украинска офанзива през 2023 г.

Много преди офанзивата от 1943 г. да бъде готова за стартиране, висши германски командири са убедени, че моментът за това е отминал. Когато започва офанзивата на 5 юли, руснаците отдавна са били готови и  добре окопани.

Това отчасти става благодарение на руски шпионин. Джон Кеърнкрос – който беше разположен в Англия в Блечли Парк, центърът за разбиване на кодове на съюзниците – предава на руснаците дешифрирани германски кодирани съобщения, показващи плана за атака.

Създадената отбрана в дълбочина силно възпрепятства настъплението на германските бронирани колони. До 10 юли става ясно, че напорът от север е спрял и седмица по-късно усилията на юг приключват, тъй като притесненията относно десанта на съюзниците в Сицилия отклоняват вниманието на Хитлер другаде.

До 12 юли руснаците започват собствено контранастъпление на север, което ще принуди германската линия да се върне назад и то на значителна цена.

До 4 август град Орел, в сърцето на контролираната от Германия територия, е освободен и до 18 август германската армия е заела отбранителни позиции източно от Брянск. Загубила е 30 от своите 50 дивизии и до 500 000 са  убити, ранени или изчезнали в битка.

Решително поражение

Битката става повратна точка в конфликта на изток. Докато руските загуби са кратни на тези, понесени от Германия, с нейната военно-промишлена машина, която сега работи на пълен капацитет, Червената армия бързо демонстрира способността си да се регенерира.

Междувременно Германия никога повече няма да бъде в състояние да се опита да поеме стратегическата инициатива срещу Русия.

При Курск пътят към Сталинград се превръща в път към Берлин. Твърде рано е да се каже дали украинската контраофанзива Курск ще се окаже също толкова решаваща за Киев или Москва. Но поне за момента това изглежда е предимство на Киев.

Източник: Asia Times

Автор: Хари Бенет

Хари Бенет е доцент (читател) по история в Университета на Плимут

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.