В сряда т.нар. “Антикорупционен фонд”, след дълга подготовка, атакува една българска компания, само защото ключова фигура в нея се оказва не друг, а почетният председател на Движението за права и свободи д-р Ахмед Доган. Неправителствената организация пусна сигнал до ред държавни институции – от сферата на енергетиката, през контраразузнаването, до данъчната администрация и прокуратурата, с неподплатени с факти и доказателства внушения за нередности около придобиването и експлоатацията на ТЕЦ-Варна, пише "Труд". 

“Новината” цял ден се оказа водеща за медиите, собственост или свързани с икономико-политически кръгове, които повече от две десетилетия финансират политическите опоненти на ДПС. Темата бе сред основните и за свързаната със същите кръгове телевизия бТВ. И всичко това, само защото един оттеглил се политик, изиграл важна роля в българския мирен преход, както и за присъединяването на страната към Европейския съюз и към НАТО, е решил да инвестира в българска компания, без нито за миг да прикрива своето участие и собственост зад подставени лица или зад офшорни компании. Всъщност, в тази елементарна по своя замисъл и изпълнение компроматна атака, нови факти няма, дори няма и “новина”, разкриват се обаче зависимости и най-вече безсилието на поръчителите.

В средата на април т.г., месец и половина преди изборите за Европейски парламент, водачът на листата на обединението “Демократична България” Радан Кънев шумно обяви, че е сезирал Европейската комисия и държавното обвинение заради “ТЕЦ-а на Доган”. Очевиден бе опитът на Кънев така да събере още няколко гласа в своя подкрепа. Гласове, мотивирани от омраза и от завист. Но понеже в предизборна кампания политиците по традиция обичат да правят гръмки изказвания, медиите и обществеността подминаха компроматната атака без да й обърнат сериозно внимание. С голяма мъка Кънев все пак успя да си осигури заплата на евродепутат за следващите пет години. Толкова, компроматната му атака срещу инвестициите и работата на ТЕЦ-Варна приключи.

Два месеца след Радан Кънев обаче тя е рестартирана от т.нар. Фондация “Антикорупционен фонд”, създадена преди три години от бившия щатен служител на подсъдимия Иво Прокопиев – Николай Стайков.

Понастоящем неправителствената организация се ръководи от бившия журналист Бойко Станкушев, който в първите години на Прехода лавира между работата си в единствената тогава Българска телевизия и политиката, с участие по върховете на СДС. Пред отминалите 30-тина години Станкушев продължава да лъкатуши между журналистиката и политиката, ту се изявява като автор в маргинални медии, а дори неуспешно се кандидатира за депутат. За кратко Станкушев е член на Управителния съвет на БНТ, а в периода 2015-2017 г. успява да се уреди отново на държавна издръжка – като един от многото медийни съветници на одиозния министър на отбраната от БЗНС Николай Ненчев.

В управителния съвет на организацията влиза още един служител на Иво Прокопиев – журналистът Росен Босев, осъден преди месец за клевета, както и агент “Сашо 11” от Държавна сигурност. След като отговаря за чуждестранните инвестиции при управлението на Иван Костов, към края на мандата агент “Сашо 11”, известен още като Илиян Василев, е изпратен за български посланик в Москва. Като в края на пребиваването му в руската столица, има данни, че посолството ни е включено в схема за пране на пари.

В управата на НПО-то влиза още Филип Гунев, добил публичност като заместник-министър в две служебни правителства на свързания с Иво Прокопиев президент Росен Плевнелиев и на бившия вътрешен министър Румяна Бъчварова, от чиято дъщеря Лора Филева (служителка на Иво Прокопиев) дете има споменатият вече Росен Босев.

В ръководството на организацията е и адвокат София Разбойникова, която е председател на УС и на друга фондация – Български адвокати за правата на човека, в чието ръководно тяло влизат адвокатът на Иво Прокопиев – Ина Лулчева, както и изключително близките до него адвокати Александър Кашъмов и Здравка Калайджиева.

От всичко изброено дотук следва логичният извод, че зад дейността по конкретния казус на т.нар. “Антикорупционен фонд” не стои нищо друго, освен лобистките интереси на Иво Прокопиев, респективно на неговия благодетел при натрупването на първия милион – “бащата” на “криминалната приватизация” Иван Костов.

Разбира се, всичко това си има съответната цена. Платена не от друг, а от българския потребител на електроенергия. На скъпа електроенергия, благодарение на договорите, подписани през 2001 г. в Гранитната зала на Министерския съвет от тогавашния премиер Иван Костов, броени дни преди катастрофално да изгуби парламентарните избори. В продължение на години различни министри на енергетиката, редица енергийни експерти и организациите на индустриалния капитал разкриват, че заради договорите на Костов българските потребители и бизнес се товарят с близо половин милиард лева на годишна база заради задължението на държавата да изкупува електроенергия от „Ей И Ес Гълъбово“ и „КонтурГлобал Марица-изток 3“ на по-високи от регулираните цени. За последно именно през април тази година управляващите дадоха заявка, че е дошло време за предоговаряне на условията, а дори и прекратяване на неизгодните за страната договори, защото инвестициите в тях са прекратени предсрочно.

Излишно е да обясняваме защо Прокопиево-Костовия т.нар. “Антикорпуционен фонд” никога не би и посмял да “разследва” или да подаде сигнал срещу т.нар. “американски централи” – нито пред българските правоохранителни органи, нито пред Европейската комисия. Първо, защото централите са сред най-редовните спонсори на изданията и на събитията на Прокопиев, а второ, защото претендиращата да разследва (удобната) “корупция” организация е бенефициент на Фондация “Америка за България”. Има и трета причина – грантът от близо един млн. лв., който т.нар. “Антикорупционен фонд” получи преди почти три години се изчерпва след няколко месеца. Та, изглежда “грантовите корупционери” търсят начин да демонстрират колко “значими” са елементарните им компроматни компании, с надеждата, че ще получат нова финансова инжекция. А прозрачността около придобиването и експлоатацията на “ТЕЦ-Варна” контрастира със зависимостите и безсилието на атакуващите го, които по обидно елементарен за обществото начин се опитват да го въведат в заблуда, чрез компроматни кампании като тази, провеждана от послушниците на създадения при криминалната приватизация и функциониращ и до днес тандем Костов-Прокопиев.