Всички се сещаме за прекрасната инициатива „Пощенска кутия за приказки“. Да ме прощават авторите, но в последните дни един доказан Остап Бендер реши буквално като във филма „Аватар“ да претвори в гротесков и уродлив вид тази благородна метафора.

Какво се случи?

Не минава и ден без Атанас Чобановите парижки „рога и копита“ - преди „Биволъ“, сега „Бърд.бг“, да не се включат в фабриката за фалшиви новини на родна територия. Нейната манифактура – основни участници, винтчета, болтчета, гайки и най-обикновени прислужници, са многократно описани, детайлно и системно разкрити пред уви широко затворените очи на българското общество.

Става дума за групата около медийния монополист и олигарх Иво Прокопиев – успелият млад мъж на Костовата приватизация, на когото Командира подари срещу жълти стотинки най-апетитните хапки от българската индустрия на стойност стотици милиони.

В ръководената от ментора на кръга „Капитал“ групировка, един от най-дейните участници в нея се намира в Париж, шири се незнайно с какви средства там и ден през ден бълва интервюта, захранващи с опорки проправителствените и контролирани от българското задкулисие медийни бухалки.

Познахте прекрасно за кого иде реч, няма нужда да му правим излишна реклама.

За сметка на това има крещяща нужда най-накрая да бъдат осветени политическите и икономическите досиета на прословутия Преход. Да се видят имената и деянията на истинските крадци и мошеници, на тези, които си напълниха джобовете с националното богатство.

Защото днес същите отново се домогват до властта. Инсталираха удобни кукли и пионки, които си позволяват да размахват списъци, имена, да клеймят, етикетират и обвиняват в корупция, да набеждават в престъпления, да газят Конституцията, демокрацията, правовия ред и закони. Да пишат нормативни актове по примера на най-мрачните и мракобесни тоталитарни текстове, едва ли не да възраждат законите за защита на нацията или за защита на държавата (ЗЗД и ЗЗН).

В тяхна помощ усърдно са трудят взетите под наем пера и души на наричащи себе си журналисти. Като ментето от Париж, имащо задача от началниците олигарси да бие от сутрин до вечер по неудобните им опонентите в политиката и бизнеса. Да лъже, да хвърля партенки, да служи като гара разпределителна за фалшиви новини и манипулации.

Съвет – вържете кучето, другари олигарси! С пощенската кутия за приказки и лъжи от Париж няма да се получи. Трябва нещо друго. Този филм взе да става банален и втръсна. Ако ще утре пак да си измисли „смъртоносна заплаха“ - нищо чудно да твърди, че Луис Суарес от „Атлетико Мадрид“ е тръгнал да го хапе. Фантазията му е безгранична.

Или с други думи – приказката скоро ще свърши, а някои хора ще са си пак...вкъщи.