Атина превръща България в геополитическа дупка?

Меморандумът за изграждане на жп коридорът ще бъде подписан в Кавала от премиерите на двете държави.

Само че ограничаването на разбирането за нова жп връзка на Балканите само до транспорта е палиативно и не води до лечение на старите болки на полуострова ни. Към този извод ни насочват плановете за свързване на гръцките пристанища Кавала и Александруполис с Бургас и Варна, а след това и с Русe, пише БГНЕС. 

Кой има полза от този проект, известен като Sea2Sea?
Колкото и елементарно да звучи, това е само Гърция. Защо? Ами защото тази сложна геополитическа гръцка игра цели „закачането“ на цяла Северна Гърция – от Солун до Александруполис, за българските черноморски пристанища. Така от Солун – преминавяйки през цяла Македония и Западна Тракия – товарите ще стигат до рогчето на българо-турско-гръцката граница, където се намира Свиленград. Досега Атина бягаше от това. Но сега иска с един куршум да удари два заека: да развие собствената си територия покрай Егейско море от Солун до Александруполис, завъртайки на север до Свиленград и да го използват като международен коридор. И да привлекат за себе си, което не е лошо, инвестиции за северните си пристанища Кавала и Александруполис. Само че...

Само че защо пък София не настоява пътят да се резне? Как ли? Ами от Солун направо като се стигне до Комотини, през Комотини до Подкова, а след това е ясно. Разстоянието между тяхната най-северна ж.п. гара – Состис, и нашата най-южна – Подкова, е 42 км. Още преди 30-тина година е разработван такъв проект за свързване на двете жп мрежи – българската и гръцката – само с по 21 км. нови железни пътища на територията на съответните страни (агенция БГНЕС разполага с едно такова предложение от 1988 г.).

Да, обаче къде остава Дедеагач, прощавайте, Александруполис? Ами забравен, на гръцко-турската граница. Сега, с новата „мултимодална“ връзка ще бъдат постигнати няколко неща. Първо, Александруполис става абонат за наливане на фондове и развитие на региона около него. Второ, Северна Гърция използва българските черноморски пристанища като хинтерланд. И, трето, Sea2Sea слага кръст на коридор №8, който теоретично трябва да свърже България през Македония и Албания с Адриатическо море и Бургас и Варна да си кореспондират директно с „тока на италианския ботуш“.

Ние какво правим? Обръщаме нещата с главата надолу – вместо София да е ръководител движение на коридор №8, тя се превръща в стрелочник, изпълняващ заповедите на гръцки началник гара. И идващите през Гърция стоки получават директен достъп: а/ до българските пристанища на Черно море; б/ до Дунава и оттам – нагоре. Т.е. вместо стоките да минават през целия Балкански полуостров – Албания, Македония, България, те минават през Гърция и малко през нас. Това е просто една безмислица, която няма обяснение от българска гледна точка.

Защото транспортният коридор България-Македония-Албания е жизнено важен за нас от геополитическа гледна точка. Така стои и въпросът с Македония. С новата връзка и зачеркването на коридор №8 София на практика се съгласява стоките от гръцките средиземноморски пристанища да вървят през Македония към Белград и оттам към Европа. Т.е. крехко Скопие отново попада в клещите на своите „приятели“ Атина и Белград.

Опираме до геополитиката, която винаги е целяла да направи от България геополитическа дупка. Заобикалят ни отвсякъде. Кой откъдето дойде, гледа да завърти нещата така, че или максимално да се облагодетелства за наша сметка, или изобщо да ни сложи кръста.

Да не забравяме, че жп линии не се правят всяка година. Също така нека не забравяме, че не сме против жп връзката Александруполис -Свиленград. Ама помним ли, че определихме датата за „рязане на лентичката“ на коридор №8 за далечната 2027 г? А дотогава? Ще оставим „трансформиращата се в демокрация “ Сърбия и нашата „приятелска съседна“ Гърция да правят каквото си искат със Скопие? Въпросът е да не заработим по схемата „Човешко е да обещаеш, мъжко – да не изпълниш“. И не трябва да забравяме, че уж обявихме Западните Балкани като приоритет за нашето председателство на Европейския съвет. Ако наистина е така, то №8 би трябвало да е с едни гърди пред Sea2Sеa.

Транспортните и енергийни връзки имат политически аромат. Като идея Sea2Sеa беше одобрен от Еврокомисията през 2012 г. А паневропейските транспортни коридори се появиха на конференцията в Крит през 1994 г. и бяха дообогатени на последвалата през 1997 г. конференция в Хелзинки.

През 2015 г., по време на посещението на българска правителствена делегация в Китай, транспортният министър Ивайло Московски представи на китайските партньори възможности за инвестиции в 4 жп направления. Сред тях беше модернизацията жп линия София-Перник-Радомир, оценена на 360 млн. евро; модернизация на жп линията Радомир-Гюешево, която ще струва 556 млн. евро. Това е единственото "движение" на думи за коридор №8.

Всъщност реализирането на връзката Кавала-Александруполис-Бургас-Варна показва нежеланието на София да вземе нещата в свои ръце – докато Sea2Sea оставя на гърците предимството, то коридор №8 носи освен геополитическа и икономическа стойност и отговорност за България. А ние явно не обичаме тази игра.

Следва да си зададем въпроса какво ще е бъдещето на коридор №8, при положение че трафикът от Средиземноморието бъде обран от Sea2Sea?

Крайно време е София да поведе свое хоро на Балканите – не към „Велика България“, а към сериозна и тежка България. Трябва да започваме да показваме, че ние водим хорото, а не просто подскачаме на „Барба Яни“ с глупава благодарност в погледа към Акропола.

И ако демонстрираме просто привързаност към „Узо“ или „Сръбска жестока земунска дюлева ракия“ и откажем да се чукаме с „Жолта лозова ракия“, може да пием една студена минерална вода „Пелистерка“. Което всъщност ще означава, че вместо да наложим „българската скара“ в политическата кухня на Балканите, ще продължим да дъвчем плескавици и гирос. Въпрос на вкус. И на здрав разум