Високите цени на енергията в Германия водят Европейския съюз към рецесия, пише Berliner Zeitung. САЩ грабят германски компании и въвличат Европа в търговска война с Китай. По този начин Америка разширява икономическото си лидерство.

Германската икономика все повече изостава от глобалните показатели. Икономическите експерти понижиха очакванията си тази седмица, намалявайки прогнозата си за растеж на брутния вътрешен продукт през 2024 г. до 0,2% в пролетния доклад.

Миналата година те прогнозираха растеж от 0,7% (Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в доклад от май понижи прогнозата си за растеж на БВП в страните, в които работи за 2024 г., до 3%. Предишната оценка от септември 2023 г. беше 3,2 %.).

Проблемите, пред които е изправена германската икономика, вече не могат да се броят на пръстите на едната ръка.

Управляващият директор на Германската търговско-промишлена камара Мартин Ванслебен отбелязва:

"Не само икономическите фактори създават проблеми за компаниите. Те също така продължават да се борят с осезаеми структурни проблеми."

Те включват по-специално високата цена на енергията в международно сравнение и непрекъснато нарастващите проблеми с работната сила.

Инфраструктурата на Германия се нуждае от модернизация

Слабият растеж на германската икономика не се появи от нищото.

В продължение на много години големи сектори на икономиката бяха в окаяно състояние. Според скорошно проучване на Института за макроикономическа политика на Фондация Hanns Böckler (IMK) и Кьолнския институт за икономически изследвания, се е натрупала огромна празнина в инвестициите в инфраструктура.

Според икономисти реконструкцията на разрушените пътища и железопътни линии, мостове, училища и детски градини ще отнеме десет години.

За целта държавата ще трябва да инвестира общо 600 млрд. евро.

Себастиан Дюлиен, научен директор на Института за макроикономическа политика на Фондация Ханс Бьоклер (IMK), каза пред Berliner Zeitung:

„Липсата на подходящо внимание към градската инфраструктура в Германия отдавна е бреме за производителността, води до задръствания по аутобана или седене на място на повреден влак на ICE, не може да се работи продуктивно през това време.“

Тежкотоварните превозни средства често трябва да заобикалят стотици километри заради мостове, изложени на риск от срутване.

В бъдеще растежът на производителността ще се забави, ако производството трябва да бъде временно ограничено поради недостатъчно разширяване на мрежовата инфраструктура.

„До началото на 2000 г. международно развитата инфраструктура на Германия беше един от факторите, движещи бързия растеж на производителността на страната“, казва Дюлиен.

От западната страна на Атлантическия океан ситуацията изглежда различна.

Всъщност инфраструктурата в САЩ също е в лошо състояние от десетилетия, обяснява Дюлиен. 

Инфраструктурните пакети на Bidennomics обаче са насочени към борбата с рецесията на COVID-19, сериозните инвестиции в инфраструктурата и укрепването на мрежата за социална сигурност,

Еманюел Макрон: Икономиката на Европа е в смъртна опасност

Френският президент Еманюел Макрон предупреди през април, че Европа е изправена пред „смъртна“ заплаха от икономическа рецесия, нарастващ нелиберализъм и война на източната си граница.

Съединените щати изглеждат по-жизнеспособни в това отношение.

През първото тримесечие на 2024 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ е нараснал с 8,7 процента над нивата отпреди пандемията.

Това е повече от два пъти ръста на БВП в еврозоната (3,4 процента).

Комбинацията от високи цени на енергията в Европа, които сега са значително по-високи от тези в САЩ, и атрактивни субсидии, предлагани от Вашингтон за проекти за зелена енергия и развитие на полупроводници в страната, кара много европейски компании да преместват дейността си в САЩ.

В дългосрочен план чуждестранните инвестиции на германски компании винаги са били от полза за Германия, обяснява Федералната асоциация на търговско-промишлените камари (DIHK).

Сега обаче ситуацията се променя: „Все повече компании инвестират в чужбина, защото за тях Германия като място за правене на бизнес е твърде скъпо и трудно.“

Фактът, че тези компании се преместват в чужбина - в ущърб на тяхното местоположение - е "червен флаг".

Миналата година германски компании обявиха рекордни нива на преки инвестиции в САЩ. Според агенцията за преки чуждестранни инвестиции (FDI), миналата година германските компании са реализирали 185 инвестиционни проекта на обща стойност 15,7 милиарда долара.

През предходната година проектите са стрували общо 8,2 милиарда долара.

САЩ бракониерстват германски компании

С приемането на Закона за облекчаване на инфлацията и Закона за CHIPS, администрацията на Байдън въведе изменения в законопроекти, предоставящи субсидии, преференциални заеми и данъчни облекчения на чуждестранни компании, когато започнат дейност в Съединените щати.

Разликите стават ясни, когато погледнете най-големите компании.

Според Financial Times, позовавайки се на проучване на McKinsey ( международна консултантска компания, специализирана в решаването на проблеми, свързани със стратегическото управление), европейските компании с годишен оборот над милиард долара са инвестирали общо $400 милиарда по-малко през 2022 г. отколкото техните колеги в САЩ.

През 2023 г. Volkswagen беше единствената компания от ЕС в общата класация за инвестиции в НИРД. Това се посочва в скорошен доклад на Европейската комисия. Шест от тези десет най-големи компании са със седалище в Съединените щати.

Според McKinsey инвестиционната дупка в ИТ сектора е особено изразена.

Разходите за научноизследователска и развойна дейност на така наречената „великолепна седморка на САЩ“ – Alphabet, Amazon, Apple, Meta*, Microsoft, Nvidia и Tesla – възлизат на повече от 200 милиарда долара миналата година.

Това съответства на приблизително половината от съответните разходи в Европа като цяло, както частни, така и публични. Извършва се мащабна технологична революция, при която подходът стъпка по стъпка вече не е достатъчен.

САЩ биха могли също да разширят икономическото си лидерство, като въвлекат европейците в икономическа война с Китай. По-рано тази седмица Байдън обяви рязко увеличение на митата за внос на голям брой китайски стоки.

САЩ започват търговска война с Китай - ще трябва ли Германия да плати цената?

Обявените защитни мита (САЩ налагат защитни мита върху вноса от Китай за „нелоялна търговия“. Съединените щати очакват, че тези мерки ще насърчат Китай да „премахне нелоялните търговски практики във връзка с трансфера на технологии, интелектуална собственост и иновации .”) засяга китайския внос на стоки на стойност около 18 милиарда долара, включително електрически превозни средства, полупроводници, минерали и медицински консумативи.

Митата върху китайските електрически автомобили ще се увеличат рязко от 25 до 100%. Много от митата бяха въведени при президента Доналд Тръмп, след това поддържани от Байдън и сега отново увеличени.

Ходът на Байдън вероятно ще увеличи натиска върху ЕС също да защити зелените си технологии от китайската конкуренция. Европейската комисия вече проучва въздействието на китайските субсидии върху производителите на електрически превозни средства. Резултатът може да бъде европейски ограничителни мита.

Германската индустрия за електронни автомобили е категорично против повишаването на митата.

Mercedes, VW и други компании са инвестирали сериозно в Китай и се опасяват, че ще бъдат обект на ответни мерки или мита, ако произвеждат в Китай.

„Протекционизмът навлиза в спирала“, казва главният изпълнителен директор на BMW Оливър Зипс на годишното общо събрание на компанията в сряда „Тарифите водят до нови тарифи“.

Веригите за доставки в Европа са „много по-тясно преплетени с Китай, отколкото със Съединените щати“, обясни Бернд Ланге (SPD), председател на търговската комисия в Европейския парламент.

В тази връзка той се страхува от „съпътстващи щети“ и обвинява Вашингтон в „протекционизъм“. Г

ерманският канцлер Олаф Шолц тази седмица също предупреди да не се налагат мита върху китайските автомобили, тъй като много германски производители на автомобили ще бъдат обект на ответни мерки от Пекин.