Инвестициите у нас са рекордни. Това каза пред "Телеграф" министърът на икономиката Богдан Богданов.

- Г-н Богданов, от кои чужди инвеститори се разпознава страната ни? Какво да очакваме за тази година?

- Както вече беше казано, инвестиционният интерес към България е значителен. За миналата година отчетохме най-високия ръст за последните 15 години в размер на 7 млрд. лв. Очакваме данните за декември да излязат, като предполагам те пак ще са положителни. Второто, което е важно да се отбележи, е, че предпоследната година и по-специално последното тримесечие, бяха одобрени четири приоритетни проекта от Министерския съвет, които ще бъдат подпомогнати и от държавата.

Хубавото тук е, че голяма част от тези проекти са в Северна България, който е важен за нас регион, за да намалим този дисбаланс между различните области в страната. Имаме приоритетен проект в Плевен, Шумен. Това са нови инвестиции, които произвеждат продукция с добавена стойност. Това е основният профил на инвеститора, който виждаме в момента. Ако преди години стимулът беше, че България е дестинация с евтина работна ръка, сега се превръща в дестинация, в която компаниите могат да запазят конкурентоспособността си, да произвеждат ефективно, да имат достъп до стратегически ресурси и до логистичния капацитет.

От друга страна, виждаме все повече компании, които инвестират в модерни производства. Например мащабната инвестиция на „Шнайдер Електрик“ в Пловдив, където ще е най-умният завод на компания с технологии от последно поколение.

- В кои сектори са инвестициите?

- Основно инвестират производствени компании. Това, което се вижда в момента, е, че ключови индустрии като автомобилната запазват своя ръст. Виждаме и компании от производствената промишленост. Най-вече производство на различни критични материали и модули както за автомобилната промишленост, така и за други индустрии като металообработване. Например компанията в Шумен, която получи приоритетно финансиране.

Имаме компания в Плевен, която инвестира в нова пещ, защото е стъкларски завод. Така ще виждаме интерес основно в производствената промишленост. Трябва да отчетем и факта, че в България бяха отворени няколко развойни центъра през тази година, така че софтуерната и IT индустрията също бележи интерес от страна на инвеститорите.

- За кои държави се изнася продукцията, произведена от фабриките у нас?

- Както и до момента, основният пазар за българската индустрия е Европейският съюз. Това се вижда и последната година, където данните са положителни в някои от секторите като промишленост. Но видяхме, че има проблем с това, че основна част от нашето производство е насочена към Европа и когато ключови наши партньори като Германия и Австрия влязат в рецесия и потреблението е ограничено, това пряко влияе на определени индустрии в България.

Затова фокусът ни в момента е нови пазари за български износ и нови възможности да привличаме инвестиции от тези пазари. Това са трети страни от Близкия изток, Азия и Северна Африка.

- Има ли заявен интерес от инвеститори за тази година, ще надминем ли нивата от миналата?

- Поставяме си за цел да надхвърлим нивата от миналата година, но това няма да е лесна задача. Причината е, че има охлаждане на пазарите, защото финансовият ресурс много поскъпна вследствие на увеличение на лихвите по кредитите, което пряко влияе върху инвестиционните процеси. Това, което се надяваме, е в ключови сектори да бъдем атрактивни за инвеститорите. В момента сме в обсъждане на няколко нови инвестиционни проекта, които също ще бъдат приоритетни.

За да постигнем същия или по-добър резултат, ние трябва да откриваме нови възможности България да бъде представена по един добър начин пред потенциални нови инвеститори. Затова организираме и ключови събития през тази година. Едно от тях, което се случва да пръв път с подкрепа на държавата, е WEBit, подкрепено и на ниво Министерски съвет. Това е ключово, защото чрез такъв тип платформа ние ще покажем новия потенциал на България, а именно да се превърне в регионален хъб за иновации и за производство.

Разчитаме и на активните действия на търговските ни представители по света, където значително засилваме капацитета, и то на ключови пазари като Азия и Близкия изток, за да може в крайна сметка да запазим тези нива на инвестиции и да ги надградим.

- Кои райони се оглеждат от потенциални инвеститори в страната?

- Традиционните райони, които са с добре развита инфраструктура и има добра база от инвеститори на място като Пловдив, София, Стара Загора, Бургас, Русе. Това са региони, в които има вече има индустрия и немалко международни компании. В общия случай, което не е изключение само за България, над 70% от инвестициите, които влизат в държавата, са по линия на компании, които вече са тук.

Дали това са доставчици, партньори, клиенти на нови и налични инвеститори, но всъщност това е един от основните притегателни фактори, а именно тези, които планират за инвестират, искат да са близо до свои доставчици и партньори. Тук ние полагаме значителни усилия да развиваме региони, които имат голям потенциал, например Северозападна България, където в момента се изгражда магистралата към Видин.

Според нас областният град и регионът ще претърпи значителна промяна в своя икономически профил и както очакваме там да има инвестиции по линия на логистика, така смятаме, че там ще е и център, който ще привлича обратно както инвеститори, така и наши сънародници, които да се върнат в тези региони, където ще се разкрият нови работни места.

- Има ли вече резултати от проверката и анализа за ефективността на Държавната консолидационна компания?

- Няма как, ако искаме един обективен и комплексен анализ, той да бъде направен бързо. Целта ни е да привлечем доказани експерти от международни компании, които да ни помогнат. В момента сме в предварителни проучвания за такива компании. Същевременно ние трябва да минем и процеса по възлагане на тази дейност към тях.

Може да се наложи дори обществена поръчка. Така че самият анализ и финален доклад няма да се случат толкова бързо. Но ние работим в момента по предварителни проучвания с потенциални компании, които могат да ни помогнат за анализа. Тук сме и доста прагматични от гледна точка, че в самата ДКК, която ще бъде обект на тези анализи, са 10 дружества. Те и към момента в голямата си част работят добре, ще имат добри финансови резултати.

Така че целта ни тук е да не възпрепятстваме работата на тези предприятия. Много е важно да се подчертае, че не говорим за преструктуриране и закриване на конкретни предприятия в ДКК, а за самата консолидационна структура за това дали трябва да продължи да съществува като такава.

- Според вас ефективна ли е ДКК?

- За нас по предварителни данни не се оправдава съществуването й. Напротив, създава повече проблеми за държавните предприятия. Една консолидационна структура като ДКК използва предприятията под нея през годините, най-вече в периода от 2018 до 2020 година, като благодарение на това, че тези дружества й плащат дивиденти, компанията използва тези реални активи, а също и други имоти, които през годините са прехвърляни, за да може да тегли кредити и с тях да прави нови инвестиции.

Както видяхме през последните 6 месеца от всички анализи, които направихме, тези инвестиции са неизгодни. Гражданите са платили косвено над 22 млн. лв. лихви. Вместо тези пари да бъдат адресирани и инвестирани по подходящ начин, да бъде построена инфраструктура и да бъдат насочени към гражданите, ние сме платили лихви. ДКК използва активите и на тяхна база е изтеглила кредит, който е достигнал 156 млн. лв.

Към момента започнахме да възстановяваме ресурс към ДКК, който е предплатен без обществени поръчки, без прозрачност, предплатен за нереализирани и неефективни проекти. Ние възстановихме още на 2 януари 45 млн. лв., погасихме и цялото задължение на ДКК към ББР и вече официално всички дружества, които бяха заложени като обезпечение, вече са освободени. Така ние може да започнем да мислим за ефективното им управление, а не как тези дружества са рискувани и ако има проблем в управлението на ДКК, кредиторът би могъл да задоволи своите претенции чрез собственост или дори продажба на дружества.

Друг интересен въпрос е как тези дружества, които са в забранителния списък, са били заложени от ръководството на ДКК и от Министерството на икономика в този период.

- Какви са финансовите резултати на тези дружества, които са под шапката на ДКК?

- Това, което виждаме в момента, е, че по-голямата част от дружествата всъщност са на печалба. Нямаме значителни загуби от гледна точка на крайния финансов резултат. Това обаче, което прави впечатление, защото дяволът е винаги в детайлите, е че едно предприятие като „Ел Би Булгарикум“, което ще е на печалба чисто финансово и счетоводно, не значи, че е управлявано ефективно. Имам предвид, че това предприятие например е на печалба от 2 млн. лв., но тя би могло да е поне 5-10 млн. лв.

В момента в „Ел Би Булгарикум“ има печалба, но като правихме задълбочен анализ, установихме, че само от определени договори дружеството е ощетено с над 1,5 млн. лв. Ние сме губили по 50-60 хил. лв. на месец само от една хранителна верига. Затова казвам, че не е въпросът само и единствено във финалния резултат, а какви са пропуснатите ползи и генерираните загуби, така че в крайна сметка държавата и гражданите като акционер в тези предприятия да можем да получаваме максималния дивидент.

- Преди дни имаше протести на служители на „Ел Би“ за лоши условия на труд. Вие обявихте, че ще се инвестират средства за ремонт. Откъде ще дойдат тези средства?

- Тук има два важни въпроса. Целта ни до края на февруари, след две години дискусии с японската „Мейджи“ без никакъв прогрес, е накрая да подпишем договор за изследователска и развойна дейност у нас. Тази година празнуваме 50 години партньорство и създаването на един такъв развоен и научен център в България не само ще докаже, че България е надежден партньор и че има необходимата експертиза, а ще отвори възможността за сътрудничество в бъдеще.

Така че този договор е много важен. „Ел Би“ трябва да бъде пълноправен партньор в него и когато говорим за съвместна лаборатория и съвместни ползи от едни такива изследвания в нови продукти, трябва да инвестираме заедно. Ресурсът би могъл да бъде обезпечен, защото смятаме, че това е една разумна инвестиция. Това ще бъде направено по един прозрачен начин, така че договорът между „Ел Би“ и „Мейджи“ ще бъде обсъден и с един широк кръг.

Друг е въпросът за производството на млечни продукти. Това, на което станах свидетел, е, че са взимани много неразумни решения от страна на различни ръководства. Факт е, че част от оборудването в завода е морално остаряло, освен това много неефективно, тъй като са купувани прототипи на машини, а не от доказани производители. Аз разбирам и недоволството на служителите на „Ел Би“, защото през годините капацитетът е ограничаван, не е инвестирано в развитие на човешкия ресурс. Закрита е учебната паралелка във Видин, където едно време са се обучавали експерти по хранително-вкусова промишленост.

Целта ни е да възродим този процес, защото хората трябва да имат едни нормални условия на труд и вместо тези загуби от неефективното управление тези кражби да влизат в джобовете на директорите хората трябва да получават едни достойни заплати. Това може да се случи, след като ние прекратим тези процеси, тогава ще остават достатъчно пари в дружеството.

Това, което видяхме, е, че производството е било намалено на близо 60%. „Ели Би“ е купило 430 000 литра мляко юли 2023 г., а декември са купени 900 000 литра. Ние се постарахме предприятието да работи на максимален капацитет, да се произвеждат нови продукти и финансовият ресурс да остава в предприятието.

- Друга доста обсъждана тема е доверието в Комисията за защита на потребителите (КЗП). Какво се случва там?

- Доверие към комисията няма както от страна на принципала - Министерството на икономиката, така и от българските граждани. От средно 10-12 жалби на месец за периода 2021-2022 г. от края на 2022 и през 2023 година ние имаме средно 78 жалби от български потребители за неефективна работа на КЗП. Отделно има сериозен проблем с кадрите.

Хора с доказана експертиза през годините биват освобождавани и репресирани от ръководството. Имаме жалби и от тях. Бизнесът също има критика към комисията за това, че действа репресивно към определени компании. Също така има жалби за целенасочени атаки към конкретни брандове. Не на последно място комисията е компрометирана и пред парламента. По време на изслушване на ръководството на КЗП в парламентарната комисия по икономическа политика стана ясно, че членовете на КЗП се разграничават от позицията на председателя Стоил Алипиев.

Така че работата на КЗП е компрометирана. Ние направихме многократни опити ръководството да бъде сменено, но всичко трябва да се реши на ниво парламент и Министерски съвет. Ние сме предложили различни решения и очакваме в най-скоро време да има резултат. Защото комисията ще е един от основните инструменти, които ще използваме ефективно за приемането на еврото и защита на потребителския интерес.

- Вече предложихте ли имена с експерти, с които да бъде сменено ръководството и бихте ли ги споделили?

- Предложили сме възможни решения, което е наш ангажимент и по закон, както и имена, като същите ще бъдат оповестени, след като има официално уведомление от страна на Министерския съвет.

- Какви са ефектите от кампанията „Достъпно за вас“?

- Най-важната равносметка, която може да направим, е, че за два месеца от старта й успяхме да привлечем от първоначално само трима участника и 200 обекта, вече над 450 магазина в цялата страна. Ние постигнахме основната си цел, а именно да гарантираме конкуренцията на пазара. Много от участниците на пазара не се включиха в инициативата заради становището на КЗК. В определени ситуации обаче те предлагат продукти на дори по-добри цени. Тоест успяхме да осигурим една конкурентна среда. Има дори един представител, който пусна своя аналогична инициатива на достъпно за вас, което е показно, че това е подходът.

- Какво ще е влиянието на приемането в Шенген по въздух и вода? И ще пречи ли на инвеститорите отлагането на приемането ни по суша?

- България и Румъния са отдавна готови за Шенген, но проблемът не е толкова регионален, а по-скоро от политическо естество. Ние трябва да се справим с него и една от значителните стъпки, които бяха направени, е България да има достъп до шенгенската система, това е явно доверие към страната, че сме надежден партньор, който може да гарантира сигурност на информация и има капацитет да я обработва.

Второто важно нещо е, че в този междинен период, в който между другото се е намирала и Австрия за няколко години, трябва да се възползваме максимално от възможностите, които ни се дават, както за развитие на по-ефективен туризъм, така и за възможности за алтернативен туризъм. Например по Дунав и круизния туризъм в Черно море. Разбира се, че бизнесът е повлиян, най-вече заради сухопътните ни граници, но усилията ни продължават и очакваме резултати в най-скоро време.

Това е той:

- Завършил е финанси във Висшето училище по застраховане и финанси

- Магистърската си степен придобива в университетите УНСС и Нотингам Трент във Великобритания по специалността „Европейски бизнес и финанси“

- Работил е за български и чуждестранни компании с фокус в производства с развойна дейност и висока добавена стойност

- Бил е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) от април 2022 г. до избирането му за министър през юни 2023 г.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук