С пускането на "Турски поток" зависимостта на Анкара от Москва се увеличи още повече, пише Bild.

Също така лидерите на Русия и Турция отправят съвместен призив за прекратяване на военните действия в Либия. Според немския таблоид всичко това подклажда притесненията в дипломатическите кръгове, че Ердоган все повече „играе по свирката на Путин“.

Основното събитие от посещението на ръководителя на Кремъл Владимир Путин в Истанбул беше официалното откриване на важния газопровод "Турски поток", пише немският таблоид Bild.

Като се вземат предвид обаче иранската криза, както и продължаващите боеве в Сирия и Либия, всъщност основният въпрос е доколко страната от НАТО Турция действа в интерес на Путин, пише "Поглед инфо".

Може ли изобщо турският президент Реджеп Ердоган да си позволи да противоречи на Русия с оглед на нарастващата зависимост на Турция от Москва? Поради липсата на собствени енергийни ресурси, "хронично гладуващата" в сферата на енергетиката Анкара е принудена да внесе значителна част от необходимите обеми енергийни ресурси, се казва в статията.

В тази връзка нараства опасението, че Ердоган трябва все повече да „играе по свирката на Путин“, подчертава Bild.

Например, говорейки за Сирия, Анкара вижда нейния президент Башар Асад като заплаха, докато Путин е неговият най-мощен съюзник. В сирийската гражданска война руските и сирийските военни се сражават един до друг с Иран. Според изданието в дипломатическите кръгове на Анкара се счита за неслучайно, че в деня преди срещата с Ердоган, Путин за първи път беше на държавно посещение при сирийския лидер Башар Асад в Дамаск.

Според версията на дипломатическите източници на Bild в Анкара, Путин иска да използва безредиците в Иран, Ирак и Либия, за да помири враждуващите държавни глави - Ердоган и Асад. От гледна точка на Кремъл има смисъл в ролята на посредник, защото по този начин може да бъде намалено влиянието на САЩ в региона.

Но дори и сега партньорите в НАТО осъществяват натиск върху Ердоган заради факта, че той все повече се поддава на влиянието на Москва във външната политика. Вашингтон особено остро критикува закупуването от Турция на руските комплекси С-400, припомня изданието.

Ситуацията в Либия също изигра роля в преговорите между Путин и Ердоган. Москва и Анкара са в този конфликт на противоположните страни. Миналата седмица турският парламент по време на спешно заседание гласува за военно участие в Либия. Въпреки международната критика Турция въплъти решението си и започна да изпраща военни в Либия.

По данни на Анкара досега 35 военнослужещи са изпратени в подкрепа на международно признатото правителство в борбата срещу непокорния генерал Хафтар. Тази стъпка беше рязко осъдена от много страни от ЕС, включително от Германия, се отбелязва в статията.

Сега обаче Путин и Ердоган се представят в образа на миротворци, подчертава изданието. Заедно те призовават за прекратяване на военните действия в обхванатата от криза северноафриканска държава.

Германският външен министър Хайко Маас говори за възможна среща на върха в Берлин по повод на либийската криза. Ръководителят на либийското правителство на преговорите в Брюксел изрази подкрепа за „Берлинския процес“ - особено по отношение на прекратяването на огъня, оръжейното ембарго и политическия процес, ръководен от ООН.

 „Това е съществена предпоставка, за да можем след това да решим дали през следващите седмици ще проведем среща на върха за Либия в Берлин“, каза Маас.

Турският президент ще присъства на тази среща, ако Путин пристигне там, съобщава Bild, позовавайки се на неназован дипломат.

Съответно основната задача за Ангела Меркел, която ще пристигне в Москва в събота заедно с външния министър Хайко Маас, е да убеди Путин да участва в срещата на върха. Путин от своя страна иска да убеди европейските страни, участващи в ядреното споразумение с Иран, да спазят споразумението, въпреки натиска на Вашингтон, заключава Bild.