Битката за Америка: „Стопаните на света” и цветните революционери на Сорос против Тръмп

Протестно-програмна тръмпофобия. Именно така може да се опише поведението на политическите противници на 45-ият президент на САЩ след встъпването му в длъжност. А и по време на инаугурацията също. Не, разбира се, че е разбираемо, че не на всички в Америка харесват програмата на сегашния държавен глава, пределно ясно формулирана още в хода на предизборната кампания.

Твърде е сурова, смятат различни групи на населението. Но и без това позицията на един или друг политик никога не се е харесвала на всички. На земното кълбо или във всяка една отделна държава всеобщ консенсус никога не е имало и няма да има.
 
Естествено, глупаво е да се отрича и факта, че Тръмп в известен смисъл е революционер, чупещ клишетата, налагани на страната през изминалите десетилетия.

Той стъпка по стъпка разрушава някаква матрица, върху чието създаване усърдно се трудиха представителите на предишните елитни групировки. Елементи на тази матрица твърдо са заседнали в съзнанието на мнозина редови американци. Затова те и протестират.

И основният въпрос – стихийно ли е това движение на масите или сценарий, в който ясно са разписани ролите. Включително и за онези, които са използвани „на тъмно”. За смяната на всяка неудобна власт, дори и тази, която е съвсем от скоро, са необходими бойци, пушечно месо. Необходимо е просто те да бъдат правилно настроени и да се предложи план за действие, включително и на улицата. Американските политтехнолози и стратези, всъщност, са номер едно в това. В САЩ дори има наръчници, в които всичко е описано стъпка по стъпка.

И тук волю-неволю възниква съмнението: а примири ли се световно либерално „задкулисие”, ако се признае факта за съществуването на такова, с победата на несистемния и неуправляемия от тях Доналд Тръмп.  Сякаш ни най-малко. При това категорично.

Междувременно недоволството в САЩ нараства. Трябва да се отбележи, което е доста странно, но огнищата на несъгласието с новата власт са по места, по определение наситени с млади, енергични хора. С онези, които са барута във всички преврати.

Протестното движение бе подкрепено от Обама и Клинтън, което изглежда от тяхна страна най-малкото политически безотговорно. Подозрително изглежда и факта, че един от спонсорите на протестите е Джордж Сорос.
 
Онзи същия „стар” Сорос, представящият себе си за филантроп международен спекулант с огромен опит в организирането на „цветни революции” в различни точки на планетата. Върху тези задачи работи целия негов фонд, в който на щат са умни, опитни и цинични специалисти.

Настана ли времето тези технологии да бъдат употребени и в Америка? Ако е така, то Тръмп сериозно е настъпил опашката на световния либерален елит. И той или ще си откъсне опашката по подобието на гущер, а след това ще се свие в безопасна ниша, или ще се защитава и ще напада. Сякаш е избран вторият вариант.

САЩ навлязоха в нов за себе си период. По-рано изглеждаше, че страната е ключова база за глобалния елит с либерални възгледи и контрол върху колосалните финансови потоци. Може да се каже, че тя бе тяхната родина във философския смисъл на тази дума. Но последните събития показват, че това може далеч да не е така.

Америка е само временно, удобно убежище, което в случай на непредвидими обстоятелства може да бъде подложено на рискове, каквито никога не искат на родното си място.

Тръмп се обърна към обикновените американци относно съдбата на своята страна и им предложи да се отделят от формирания от глобалистите световен мейнстрийм, заемайки се със самите себе си.

Това не просто безпокои, а дразни сериозно неговите политически – в широкия смисъл – противници.

Не може да се изключва, че в гнева си те са готови да отидат твърде далеч. И да се отнесат със САЩ не като с велика държава, към което всички вече са свикнали, а като с поредната държава, която трябва да бъде поставена на мястото си. А като за начало, според гореспоменатите учебници, начело на тази страна трябва да бъдат поставени правилните хора.

Превод и редакция: БЛИЦ