Президентството на Доналд Тръмп няма да е лесно, особено за транснационалните корпорации (ТНК), чиито интереси диаметрално се разминават с намеренията на новия президент, пише EADaily.
Тръмп залага на възраждане на националното производство, защита на вътрешния пазар и връщане в страната на глобалните компании с техния капитал. Мнозина експерти основателно предполагат, че тези планове ще създадат проблеми на американските ТНК и на световната икономика като цяло.
 
Новият американски президент вече е обвиняван, че със своите действия поражда хаос и стартира верига от непредсказуеми събития. На пръв поглед това е така. Тръмп действително е настроен враждебно по отношение на транснационалния капитал. Той е убеден, че компаниите с откриване на производство в други страни отнемат работни места на американци.
 
Логиката на Тръмп е проста: увеличавайки митата за внос ще принуди американските ТНК да започнат производство на територията на САЩ. При това той обеща радикално да намали данъка върху печалбата на компаниите – от 35% да 15% и да осигури изгодно облагане с данък 10% за върнат капитал от други страни или офшорки.
 
Още по време на предизборната кампания Тръмп успя да убеди фирмата Carrier да не прехвърля производството на климатици в Мексико, предлагайки на компанията солидни данъчни облекчения. Той говореше за назрялата необходимост да се върне производството на Apple от Китай в САЩ и Ford да не строи автомобилен завод в Мексико.
 
Някои обявени намерения в хода на изборите вече намират практическа реализация. Само три дни след инаугурацията Тръмп подписа указ за излизане от Транстихоокеанското икономическо партньорство (ТТП), което открива възможността за вносните мита. На дневен ред е Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) и преразглеждане на Североамериканското споразумение за свободна търговия.
 
Моделът на интернационалната експанзия на американски капитали стартира в началото на 90-те години, когато Китай окончателно застана на капиталистически релси. Тогава САЩ получиха евтина китайска работна сила, обединения пазар на Европа и на бившите съветски републики. Така започна „златният век” на глобализацията, чието ядро станаха западни корпорации.
 
Цикълът обаче на натрупване на капитала, основан на глобални верижки на стойността, отива към финал. Ефективността от износа на производства в бедни страни достига своя предел според нарастване на тяхното благосъстояние. Например средната китайска заплата нарасна през последните 10 г. повече от три пъти – от $200 до $700. По такъв начин година след година ефективността на ТНК нивелира ръста на доходите в развиващите се страни. Явлението вече започва да се отразява на корпоративните печалби.
 
Глобализацията достигна предела на възможното. Именно с този проблем има работа Доналд Тръмп. Неговата реторика не е продукт на политтехнологии, а отражение на настъпилото разочарование от икономическия модел през последните 20 години. Друг въпрос е в какво ще се обърнат инициативите на Тръмп и ще му позволят ли ТНК да ги довърши до край, значително ускорявайки залеза на „златния век”.
 
Превод и редакция: БЛИЦ