Приятелите ми считат, че съм изключително толерантен човек, с високо ниво на търпимост към всичко различно. Не съдя за никого по външни признаци, не го обвинявам, че мисли различно от мен. Цвят на кожата, религия или сексуалност – никога не са били повод за моето разграничаване от когото и да било, но когато стане дума за модерни и прокламирани „на килограм“ схващания, ставам изключително подозрителна и автоматично се включва критичното ми мислене и скептицизъм. Видя ли опит някакъв мисловен модел да бъде наложен „отгоре“, без до него да се достигне по естествен път, веднага в мозъка ми светва сигнална лампичка, че вероятно в дъното са пари. Много пари.

Бизнесът, с който съм се занимавала през годините, ме е накарал да прочета доста за маркетинг и психология на продажбата, за методите на демагогията, т.е. воденето на хората за носа. Това, което се случва в момента, е класически случай на демагогия, поръсен обилно с инвестиционни похвати. Когато някой влага пари в нещо, той прави всичко по силите си да го наложи като идея, да накара хората да вярват в полезността и правилността му. Независимо дали въпросното „нещо“ е необходимо, то задължително се представя като истина. Маркетингов похват, ясно е.

Европейският съюз, под ръка с купища НПО-та, инвестира много големи пари във всевъзможни кампании, които да ни убеждават в „нещо“, което не съществува – че сме нетолерантни и хомофоби.

Хомосексуалистите, поне откакто аз се помня в съзнателна и съзидателна възраст, никога не са били преследвани по какъвто и да било начин. Никога не са били обект на дискриминация или каквото и да било посегателство. Аз лично съм назначавала във фирмата си хомосексуалист. Познавам безброй хора с такава сексуалност, които заемат достатъчно отговорни постове, без това да им създава проблеми. Кому трябва тогава тази кампания? Защо е нужно да се хвърлят толкова много пари в нещо, вече завоювано? Единственият отговор е, че е необходимо прозорецът на Обертон да бъде отворен максимално широко, за да могат след това да бъдат свободно пуснати през него други идеи. Независимо дали съм или не хомофоб, всъщност хомосексуализмът е най-обикновено отклонение от нормата.

За това не следва да има възражения. Така или иначе, в много голяма част от случаите човекът няма средствата сам да се противопостави на отклонението си. И би било също толкова идиотско да го караме да се съпротивлява на непреодолимото влечение към собствения си пол, колкото и да бием някого по лявата ръка, да я връзваме и да го караме да пише с дясната, защото нормата е такава.

Ясно е, че подобни различия съществуват и те трябва да бъдат приети без хората да бъдат осъждани за това. Обществото ни вече го е постигнало отдавна. Защо обаче някой се стреми толкова упорито да ни накара да приемем, че всъщност не иде реч за нещо, встрани от нормата, а че то е толкова стандартно, колкото самата норма? Вероятно, защото в момента, когато приемем едно отклонение за нормалност, спокойно можем да въведем като нормални и ред други.

Прозорецът на Обертонще се отвори за педофилия, зоофилия, кой знае още за какво. Защо да не е любов неустоимото привличане на един възрастен мъж от една Лолита? Какво лошо може да има в консумирането на една такава връзка? Очевидно е, че някой има необходимост от това цяла Европа да приеме либерализма за своя основна догма. Употребявам думата догма не случайно, защото колкото и странно да е, либералите са крайно нетолерантни към другомислещите. Влизайки в противоречие със собствената си теория на толерантността, те правят всичко по силите си в цяла Европа да няма инакомислещи. Всички да се умиляваме от двама гея, осиновили момченце, да отваряме вратите и трапезите си за всякакъв род бежанци, без значение дали са джихадисти, ислямски фундаменталисти, или просто откровени садисти. Отново искам дебело да подчертая, че не съм никакъв фоб. Чисто и просто използвам хватките на либералите, извеждам идеите до крайностите им, за да покажа колко не са прави опонентите ми.

Първото, което ме хвърля в съмнение, е това, че някой полага огромни усилия да бъдат приети идеите му на 100% за най-правилни. Второто са инвестираните доста големи пари. Инвестирани в това – да се приеме форма на любов, която няма как да произведе деца. Инвестирани в това – да се приемат неопределено количество хора, част от които за нищо на света не биха се интегрирали с европейската култура и биха се борили с нея по своя си начин – с кръв и заличаване. Елементарният логически извод е, че някой желае да получи в резултат намаляване на населението. И тук става интересно. Населението на Европа не само, че не е голямо, а обратното – Европа има отрицателен прираст от години. Защо обаче точно тук намират почва идеите на новия либерализъм, които са очевидно в дисонанс с естествените модели на човешкото възпроизвеждане? Явно този някой, целящ намаляване на световния прираст, има необходимост най-напред да изпробва методологията си. В Китай, Индия или Арабския свят, където населението е най- бързо растящо и многобройно, биха застреляли за назидание всеки, опитващ се агресивно да променя традиции. Европа е подходящото място – традицията е разклатена, хората са принципно толерантни към другото от години и много отворени към новото и модерното.

Ако не това е целта, защо се наливат пари в рекламиране на хомосексуализма, а вездесъщите и чувствителни към световните страдания европейски влъхви не пропагандират правата на жените в Саудитска Арабия? Защо не отделят огромни количества финансов ресурс за Йемен, където безброй деца са подложени на чудовищно недохранване? Може би загрижените за равните права на хората щяха да вложат част от предназначените за хомосексуалните двойки средства в пълната с бедни семейства България, където родителите едва свързват двата края. Вместо да инвестират в НПО-та, които да защитават малцинствата, щяха да си отворят ушите за писъците на системно и ежедневно тероризирани от същите тези малцинства дядовци и баби на България. А Хелзинкският комитет, вместо да защитава Хасан от линча на селото, в което редовно е изнасилвал и ограбвал бабички, щеше да защити тези безпомощни старци.

Нямам нищо против циганите. Обожавам циганска музика, безкрайно харесвам фолклора им, смятам, че те са изключително надарени от Господ хора с много таланти. „Циганка съм“ е заглавието на едно мое стихотворение. Но не мога да понасям разюзданите роми, продукт на НПО-та, които смятат, че целият свят им е длъжен и които безнаказано грабят, бият и тормозят когото им скимне. Дълбоко съм убедена, че съвременната либерална доктрина е най-лицемерната идеология, до която съм се докосвала. Наливат се огромни средства в три посоки – хомосексуализъм, малцинства и бежанци. Останалите гнили вонящи язви на обществото ни се подминават. В съвременното общество няма глад. Няма чудовищна бедност в Европа. Няма двойни стандарти и толериране на престъпни практики. Няма. Обаче има общество нетолерантно, консервативно и закостеняло. То не е готово да се отвори за новите ценности на другостта. Ах, каква беда! Лесно е на преситените европейци да си правят вятър с правата на разни, онеправдани според тях, прослойки. Защо обаче са странно нечувствителни към истинските проблеми на гладната Източна Европа, за мен остава загадка.

Според неолибералната доктрина съвременният човек трябва да има неограничена свобода. Ние сме длъжни да му осигурим от най-крехка детска възраст възможности за избор на пол и сексуални предпочитания. Традиционното е консервативно и старо, нека да говорим за новото, за различното. Няма нищо лошо момченцата да обичат момченца, или да изберат да станат момиченца. Нека инвестираме в това! Съвременният човек няма право да бъде несъгласен със свободата на горния избор!

Извинете, но се обърках. Не мога да ги разбера. Аз съм учила, че имам право да избирам в какво да вярвам и дали да приема нечие мнение безкритично. Точно този модел на мислене не мога да приема безкритично. Прекалено много въпроси ми изникват, както се вижда. Затова избирам да бъда либерален консерватор и традиционалист, който приема хората без да ги съди, точно такива, каквито са, с всичките им странности, чудатости и различия. Стига да не вършат зло.



*Авторът Диляна Тинева е филолог със задълбочени познания на британската история и литература. Поетеса. Собственик на голяма фирма в България. Омъжена, с две дъщери. В момента живее в Германия.

Източник: в. Труд