„България е супер яка.”  Такъв надпис се появи една сутрин  в подлеза пред хотел „Плиска”. Буквите също бяха яки.  Заемаха  цялата стена, сякаш,  за да предадат още по-голяма категоричност на внушението. Видимо, автор на този високопартиотичен лозунг, не бе някой побелял и измъчван  от ревматизъм любител на стрийт арта, а  талантлив, пъпчив  хлапак. Не защото изнемощялата пенсионерска  армия не обича  България, а защото държавата не обича тях. А и тя отдавна не вярва в лозунги.

Невръстният художник обаче е друга мая. Той не е прояден от разочарования, не знае какво са загубени илюзии, ограбване на  надеждите им и мизерни пенсии... Той  вярва и иска едно: България, в която живее да е много яка. И да е горд, че се е родил в нея. Явно това момче е видяло, как Кубрат Пулев размазва поредния чуждоземец, а може и  малко да му завижда, че целува пърхащата до него репортерка. Защото всъщност в целувката няма нищо престъпно.  Един мъдрец твърди,  че тя е безценна и безплатна, друг- че е подписа на човека.  С други думи Кобрата е дал един автограф на американката. Което само трябва да я радва.

Та затова няма как Кубрат да не кефи  майстора на графита. А и Гришо, и Станка Златева и човекът с „Оскара”, Димитър Маринов и невръстните ни математици, които обират къде що има златни олимпийски медали по земята. Ами Енчо Керязов, който доведе световния цирков елит, да играе безплатно  в чест на талантливите деца на България. Или младия Георги Грозев от Пловдив, чийто тромпет е извисявал глас в „Кърнеги хол”, сърцето на страната, родила джаза...

Може би за тези и още много други достойни хора си е мислило момчето, докато е писало: „България е супер яка” и  навярно не е искало да знае, че в същото това време,  близо половината родни депутати не ходят на работа,  с надеждата, че дезертьорството  ще им помогне да се доберат до властта. На първо място партийката ни, после всичко останало-  тръбят те. А в топлите одаи на парламента, а и извън него, политици /Каква лоша дума!!!/ , които иначе се ненавиждат, са готови да се прегърнат само в името на интереса.

И докато споменатите циркови звезди, забравят космическите си хонорари, заради малките българчета, тук тържествува алчността.  Независимо от политическите, ако въобще ги има идеологии, една философия проповядва върхушката: Келепирът, както я е нарекъл бай Ганьо. Да грабим,  сега ни е паднало.  Абе, знаем легендата: Александър Македонски е заповядал да направят дупки на ковчега му. Да видят всички, че и господарят на света си тръгва с празни ръце,  но това си е негова работа.  Днес времената са други.  На показността, на големите като стадиони апартаменти, на лукса, като средство за избиване на комплексите. На съмнителната законност, но не и на морала.

Та сигурно това не е искал,  да знае пъпчивият тинейджър докато е писал графита си. И по-добре. Иначе би се замислил преди да хване тубата с боята.  Но не заради България, а заради онези чичковци и лелки, които с примера си,  правят всичко възможно да убият вярата му че:
България е супер яка.

Исак Гозес