За 30 години България е унищожила толкова животни, колкото нито една от войните на 20 век не е успяла да го направи.

Числата са повече от безжалостни към поколенията, които населяват България от 1990 г до 2020 година, съобщава "Монитор". 

За този период сме позволили да изчезнат 12 млн. животни, а прогнозите на анализаторите сочат още понижения

Под дъното

Ако потомците ни разчитат статистиката от този период, вероятно ще ни заклеймят като най- безотговорното поколение в сравнение с предците ни. И така по време на Първата световна война сме имали 12 млн. животни, по време на Втората световна война 11 млн. животни, през 1990 г. отбелязваме пик от 14,5 млн.

И от тогава започва стремглаво спускане, за да се приземим забивайки глава в дъното през 2007 г на 3 млн. животни. За жалост за последната дузина години, въпреки ЕС, не само не сме се измъкнали от калта, а сме задълбали още по-надолу достигайки 2 млн. 700 хил. Важно е да се отбележи, че въпросната статистика включва и месодайно и млечно животновъдство. Не е включен броят на птиците, както и закланите прасета заради африканската чума през изминалата година. Към днешна дата те възлизат може би над над 200 хил., включително и от задния двор, които в края на 2019 г наброяваха 57 хил.

Зловещ преглед

Този зловещ светаквичен преглед направи Светла Чамова, изп.- директор на Асоциация на месопреработвателите в България. Въпреки че в България има над 360 месопреработвателни предприятия, част от които бяха изградени с пари по САПАРД, други по Програма за развитие на селските райони ПРСР, колбасарският бизнес на практика работи основно с внос.Същото може да се каже и за млекопреработвателния.

Страдаме от липса на суровина, направо изплака Чамова, която е живата история на АМБ. Поглед към годишния аграрен доклад за 2018 г е красноречив. Водещата селскостопанска стока при вноса в България през 2018 г. със свинско месо. Импортът се равнява на 122 078 хил. тона за 206 774 468 евро и представлява 6,4 % от общия внос на агропродукти.

Причини

Причините за тази апокалиптична равносметка можем да ги открием в пресата и телевизионните репортажи назад във времето. Като се започне от безогледното клане и износ на животни в началото на деведестте години от търговци, които в повечето случаи са били близки до службите, ползвайки успешно търговската информация. Мине се през съсичането на дребното животновъдство, което винаги се оказваше огромна пречка за контрол на ветеринарните служби. И най-вече на мераклиите за индустриална преработка на месо и мляко.

Та се стигне до преработвателите ни. От една страна мандрите, които отказваха да плащат достойна цена на животновъдите, защото все не им стигаше печалбата. А всъщност за тях вносът на безумно евтино мляко от страни от ЕС за 28 ст. литъра с транспорта беше истинската причина.

Свободен пазар

Зад отказа да се купува българско произведено месо от колбасарите стои подобна причина. Без пари доставена третокачествена суровина за луканки от германските кланици или телешко от латинския континент.

Но, въпреки публикациите и виковете на българските животновъди българската държава така и не намери сили да направи регулации и контрол, за да озапти убийствените апетити на преработвателите и търговците. Вече тридесет години. И добре е, че статистиката, която представяме не е само от времето на социализма. Защото преди 1944 г икономическата система се е основавала на принципите на свободния пазар. А В европейския съюз освен България членуват още 28 страни, част от които имат сходно с българското минало, но нямат такива проблеми днес.

Тенденция на намаление

През 2018 г. се запазва тенденцията на намаление на броя на стопанствата, отглеждащи селскостопански животни, главно за сметка на отпадане на част от дребните стопанства, пише в годишния аграрен доклад на МЗХГ. Процесът на окрупняване на сектора допринася за по-голямата устойчивост на фермите, по-ефективно и рентабилно производство. В сравнение с 2017 г., животновъдните стопанства, в които се отглеждат говеда, намаляват с 16,8%, а тези с овце и кози - съответно с 21,4% и 17,1%. Стопанствата със свине намаляват с 19,8%, а тези с биволи – с 2,5%.

От друга страна, при почти всички основни видове селскостопански животни се наблюдава увеличение на броя отглеждани животни спрямо предходната година, достигащо до 22% при биволите. Общият брой на свинете нараства с 10,4%, а този на козите и овцете – респективно с 5,7% и 2,5%. Само общият брой на говедата се свива, с 2,5%.

Задълбочава се специализацията на производството, като продължава тенденцията на увеличение на едрите и дребни преживни животни от месодайно направление, благоприятствано от прилаганите схеми за обвързано с производството подпомагане в животновъдството (в т.ч. схеми за месодайни крави и животни под селекционен контрол). През 2018 г. броят на месодайните крави е с 10,5% повече на годишна база, а на овцете-майки за месо – с 26%.