Българката Теодора Недкова, която живее в Лондон, описа пред "Марица" каква е ситуацията в британската столица по време на смъртоносната пандемия от коронавирус.

Вижте текста без редакторска намеса:

Магазини и училища отварят от 1 юни, а заведения - чак от 1 юли. Така изглеждат следващите стъпки за завръщането на Великобритания към живот след продължилата близо осем седмици блокада заради COVID-19.

Докато повечето държави в Европа бавно и с малки стъпки излизат от смъртоносната хватка на коронавируса, на Острова те все още изглеждат далечни и опасни предвид печалното първо място по смъртност в Европа, което страната държи. Но как се стигна до там една от най-големите икономики в света, една от най-старите демокрации, да бъде поставена на колене по подобен начин?

Както в повечето страни на света, където подценяването на ситуацията, липсата на достатъчно медицински персонал, апаратура, защитни облекла за медиците и тестове се смесиха опасно, за да създадат перфектната буря.

Това е и основната опорна точка на премиера Борис Джонсън и неговия кабинет, но тя далеч не отразява пълната картина. Докато световните медии излъчваха по 24 часа потресаващите картини от Милано и Бергамо, животът в Лондон течеше напълно необезпокояван.

Докато в Северна Италия болниците изнемогваха, на Острова цареше видимо безгрижие и като че ли някаква увереност, че Ломбардия ще остане изолиран случай на европейската карта.

Лесно е да се прецени доколко основателно е подобно мислене, предвид че във Великобритания живеят над 400 000 италианци, за които двучасовите полети до дома доскоро бяха редовни занимания за уикенда.

Допълнителен ускорител се оказа и зимният ски сезон, през който немалко от британците пътуват до курорти на Апенините. И през най-тежките дни на епидемията в Ломбардия полети от и до италианската провинция се осъществяваха безпроблемно и 

самолетите стоварваха на централните лондонски летища Хийтроу и Гетуик пътници от засегнатите страни

Някои от първите случаи, станали известни в медиите, бяха именно за заразени служители във финансовите райони на столицата - Сити и Канари Уорф. Към днешна дата звучи почти невероятно, но след регистрираните пациенти единствените взети мерки бяха да се изчистят основно офис пространствата им и болните да бъдат изпратени в карантина у дома.

Приблизително по същото време както премиерът Борис Джонсън, така и главният му съветник по научните въпроси сър Патрик Валанс развиха теорията за стадния имунитет, като се позоваха на това, че не по-малко от 60-70% от населението трябва да изкара новия вирус, за да може нивата на разпространение да паднат, да се създаде имунитет и най-уязвимите членове на обществото да бъдат защитени.

Както се оказа, разликата между теорията и практиката се оказа твърде голяма и Великобритания тръгна за съжаление по вече утъпканата от други държави пътека - стотици жертви на ден и застрашително бързо изчерпващи се легла в интензивните отделения. 

Но локдаунът не дойде, докато не дойде голямата аларма

Човекът с голямата аларма се оказа един от най-авторитетните британски епидемиолози - проф. Нийл Фъргюсън от лондонския Импириъл Колидж. Специалистът, който се занимава с математическо моделиране за разпространението на вирусни заболявания, представи пред правителството свои разчети, според които без социална изолация Великобритания може да даде 250 000 жертви. Оптимистичният сценарий беше за 20 000.

Ако дадем само толкова, значи сме се справили добре с епидемията, призна сър Патрик Валанс по време на един от ежедневните си брифинги. Разбира се, Нийл Фъргюсън не беше сам в предупрежденията си: стотици британски учени бяха категорични, че търсеният стаден имунитет не е нищо повече от рецепта за катастрофа.

И така на 23 март, две седмици след повечето европейски държави, премиерът Борис Джонсън обяви видимо неизбежното: почти пълно затваряне на държавата, като гражданите запазиха право единствено да излизат за пазар, една кратка разходка на ден в близост до дома си и пътуване единствено в случай, че то е наложително, за да стигнат до работа.

Първите седмици на локдауна видяха магазините във Великобритания както по-възрастните у нас вероятно си ги спомнят от Лукановата зима: празни рафтове; липса на тоалетна хартия, дезинфектанти, дори зеленчуци и месо.

Хората започнаха панически да се презапасяват въпреки множеството уверения от шефовете на големите хранителни вериги, че има достатъчно наличности и няма нужда домакинствата да се презапасяват. От аптеките изчезнаха витамини, противогрипни лекарства, най-обикновеният парацетамол също стана почти невъзможен за намиране. След истерията в първите дни нещата са видимо успокоени и в момента всичко може да бъде закупено сравнително лесно.

Неудобствата на обикновения човек, разбира се, се оказаха минимални в сравнение с това, през което преминаваха - и все още преминават медиците във Великобритания. 

Голяма част от тях посрещнаха вируса буквално с голи ръце въпреки множеството предупреждения за силата и опасността на вируса, които от седмици бяха отправяни от китайски и европейски медици. Липса на предпазно облекло, маски, използвани по няколко пъти въпреки предписанията за еднократна употреба - това не са разкази от Третия свят, а съвсем реални примери за случващото се в най-добрите болници в Лондон, Ливърпул, Бирмингам.

Скандал в обществото предизвика и отказът на Обединеното кралство да се включи в общата поръчка на ЕС за медицински консумативи срещу вируса. Първоначалните обяснения, като в злощастна комедия от грешки бяха, че е загубен имейлът с поканата, впоследствие се обясни, че всъщност май не бил загубен, а имало политическо решение да не се участва във въпросната поръчка.

Комедия, която към момента струва на здравните служби в кралството загубата на над 100 служители - лекари, медицински сестри, но и санитари, портиери на болници, шофьори на линейки. Голяма част от загубилите живота си в борбата срещу вируса са емигранти, част от общностите, срещу които в последните години правителството на торите упражняваше изключително тежка риторика.

Португалец се оказа и едно от момчетата в интензивното отделение, обгрижващ болния премиер Борис Джонсън, който успя да се пребори с COVID-19. Едно от ключовите послания на кампанията за Брекзит през 2015 година беше, че спестените от вноски за членството в ЕС средства ще бъдат налети в системата на здравеопазването - но ако тогава те звучаха просто нереалистично за критичния слушател, към днешна дата са направо цинични.

Трагичен се очерта и сценарият в старческите домове - към момента жертвите са над 3000 при близо 15 000 институции, грижещи се за възрастните хора. В най-лошата седмица за смъртността - около Великден, починалите в този тип социални институции са надвишавали двойно броя на починалите в болниците.

Според българка, работеща в дом извън Лондон - в черния уикенд са си заминали толкова старци, колкото през цялата изминала година Към днешна дата броят на смъртните случаи за ден се движи над 200, значително намаление от дните, когато над 800-900 британци на ден си отиваха от коварното заболяване. За момента изглежда неоспоримо, че мерките за социална изолация работят - празните автобуси, замрелите барове и кафенета, спусналите кепенците пъбове - изглеждат празна и сюрреалистична черупка на веселата просперираща тълпа, която доскоро ги населяваше.

След осем седмици на карантина и в Лондон се пропуква търпението и на полицията се налага да разгонва събрали се по парковете младежи, привлечени от топлото време и почивните дни. Остава надеждата, че скоро ще се завърнем към по-нормалния живот, но и големият въпрос - към какво точно ще се завърнем?