За много държави, които изпитват икономически затруднения, първият "спасителен пристан" е Международният валутен фонд.


Скоро, за първи път в своята история, институцията може да бъде оглавена именно от гражданин на държава, получила подкрепа от фонда, пише Bloomberg.

Изданието разказва историята на Кристалина Георгиева и опита на България от края на 90-те години на миналия век, когато страната беше изправена пред хиперинфлация и валутна криза.

Bloomberg припомня, че Георгиева, която в момента работи в Световната банка, има всички шансове да стане втората жена, която оглавява МВФ - след Кристин Лагард, чийто мандат изтича през есента.

Кристалина Георгиева е бивш еврокомисар и през цялата си кариера е подкрепяла инициативи за борба с бедността. В момента Международният валутен фонд е под натиск да смекчи традиционните си възгледи и да реформира политиката си на строги финансови рестрикции, а българският кандидат може да се окаже най-подходящ за тази цел.

"Тя идва от развиващ се пазар и това е нещо ново. Оптимист съм, че може да помогне на развиващите се държави да получат по-силно представителство в управлението на средствата на фонда", заявява през Bloomberg анализаторът на Bank of America Атанасиос Вамвакидис, който в миналото е работил в МВФ.

Изборът на Кристалина Георгиева е почти сигурен, като се има предвид негласната уговорка между Европа и САЩ, че по правило Вашингтон номинира шефа на Световната банка, а Старият континент получава шефството в МВФ.

Но нейната кандидатура идва на фона на изкючително бурната международна обстановка, припомня изданието.

Търговският конфликт между САЩ и Китай повдига опасения за глобалния икономически растеж. А точно когато Гърция излиза от спасителната програма, договорена с МВФ, Аржентина отново е изправена пред криза.

Проблемите на южноамериканската държава за пореден път поставят под съмнение "лекарството", което фондът обикновено предписва на своите "пациенти" под формата на строги съкращения на държавните разходи.

Самата Кристалина Георгиева има представа какво означава да живееш във времена на икономическа криза. Преди да започне работа в Световната банка през 1993 г., България преживява труден преход от социалистическо планово стопанство към пазарна икономика.

Брутният вътрешен продукт на страната се срива с над 50% за петте години след падането на Желязната завеса, припомня изданието.

В едно свое изказване Георгиева припомня, че на българите по онова време се е нагало да стават в 4 часа сутринта, за да се редят на опашка за мляко.

През 1997 г. една трета от банките у нас фалират, левът поевтинява с 98% спрямо щатския долар, а инфлацията надхвърля 1000%.

"В магазините нямаше нищо", спомня си 67-годишната Тонка Ганджурова от близкия до границата с Гърция град Любимец, където Кристалина Георгиева прекарва своите летни ваканции като ученичка.

В Любимец и в много други градове са затворени бивишите социалистически цехове и заводи, а безработицата в края на 90-те години рязко се увеличава. България обаче успява да договори заем в размер на 800 милиона лева от Международния валутен фонд.

Някои от условията за отпускането на средствата, като фиксирането на курса на лева спрямо еврото, впоследствие помагат на страната да се присъедини към Европейския съюз.

Очаква се през следващите някоклко години България да стане и член на еврозоната, припомня изданието.

Пред Bloomberg Тонка Ганджурова казва, че реформите, наложени от МВФ, са изиграли своята роля, българите са демонстрирали търпение и в крайна сметка, нещата са проработили в полза на страната.

Евентуалното назначение на Кристалина Георгиева начело на МВФ ще прекъсне 40-годишната западноевропейска доминация в ръководството на институцията. Преди настоящия директор на фонда Кристин Лагард, той беше ръководен от друг французин - Доминик Строс-Кан, а преди него поста заемаха испанецът Родрдиго де Рато и германецът Хорст Кьолер.

Не всички обаче са доволни от номинацията на Георгиева, пише Bloomberg. Германия и Холандия подкрепяха бившия холандски финансов министър Йерун Дейселблум, но в крайна сметка, ЕС взе решение да номинира българката.

Освен това Георгиева навърши 66 години този месец, а според настоящия устав на МВФ директорът не трябва да бъде над 65-годишен, когато поема поста. Това означава, че за да бъде прокарана нейната кандидатура, правилата трябва да бъдат променени - процес, който вече е в ход.

В същото време някои от държавите извън Европа виждат в лицето на Георгиева представител по-скоро на Стария континент, отколкото на развиващия се свят. Това може да ги накара да издигнат свой собствен кандидат преди финалното гласуване.

Но така или иначе, то ще е само формално, тъй като по традиция шефството на институцията се договаря между САЩ и Европа.

Бившият заместник-директор на МВФ - индиецът Ашока Моди, заявява пред Bloomberg, че Кристалина Георгиева може би няма достатъчно висока международна популярност, за да заеме, по думите му, "едва ли не най-важния глобален икономически пост".

Но в крайна сметка, след като пропусна възможността да оглави Европейската комисия и Организацията на обединените нации, за които също се спрягаше нейното име, Георгиева има реален шанс да се пребори за най-високия пост в МВФ.

"Ако успее да превърне фонда в противник на необузданите финансови интереси и в защитник на принципите на глобалната икономика, тя ще направи огромна услуга не само на себе си, но и на институцията", казва още Ашока Моди.

Очаква се името на новия управляващ директор на Международния валутен фонд да стане ясно до 4 октомври.