Коалицията ПП-ДБ (все по-често наричана Мадуро) в подкрепа на машините съвсем се обърка в сюжета около предложението за смесено гласуване. Мнозина техни представители обвързаха гласуването с хартия с принадлежност към днешна Русия. Техните привърженици директно пращат формациите и хората подкрепящи правото на избор дали да гласуваш с хартия или чрез машина в Русия и ги путиносват. Нещата обаче са точно обратните, коментира политологът Борислав Ангелов.

Руската опозиция прави всичко възможно да ограничи електронното гласуване, прави изявления, протести и дори сезира руския конституционен съд заради замяната на хартиеното гласуване с електронно. Лесно проверим факт.  

А ето и красноречивите примери: 

През 2019 г. при експерименталното електронно гласуване в избора за градския съвет на Москва Роман Юнеман губи изборите с 84 гласа от кандидата на „Едиина Русия“ на Путин и разликата идва от електронно гласуване. Оказва се, че там, където има електронно гласуване кандидатите на управляващите печелят навсякъде.  В някои случаи и с два пъти повече гласове от тези на опозицията. Включително и в район, където кандидатът на опозицията печели вота с хартията, но пък губи електронния.  В началото на 2022 г.  казусът стигна до руския Конституционен съд, а малко по-късно Путин подписа указ за въвеждането и на дистанционното електроно гласуване на всички видове избори в Русия. Дали е случайно ? Въпросът ми е риторичен.  

Има още много примери за борбата на руските опозиционни сили срещу всякакви форми на замяна на хартиения вот. Достатъчно е да проверите публикациите в Дойче Веле, Блумбърг, руските опозиционни канали и медии, а и официозите на Кремъл за въвеждането на електронно гласуване. Тогава ще се види цялата несъстоятелност на исканията на българските борци само за машинно гласуване. Вижда се и тяхната антидемократичност и антиевропейска същност. Те са точно обратното на това, за което се представят.  

Европейското и демократично гласуване е с хартия. То дава най-добри предпоставки за прозрачност на изборния процес и гаранция на вота. Отказът на страни на Запад от машинното гласуване е защото то крие рискове от манипулации и фалшификации, не може да се контролира, а от тук и към доверието на изборния процес (Холандия, Германия, Ирландия и други се отказаха от него). 
 

Машинното гласуване не води до покачване на доверието, а напротив до възможността да се нанесат непоправими поражения върху изборния процес. Подготовката на изборните комисии, сложността на попълването на протоколите, начините на отчитането на действителните гласове е решението на проблема с доверието в изборите. При хартиенето гласуване имаме опцията и възможността да се оспорва вота и след решение на съда да бъде извършено преброяване. При машинното никой не дава такава гаранция. И тук вече иде реч за ролята и на партиите в изборния процес и техните представители в комисиите.  

Примерите са показателни. От свръхемоционалните реакции у нас изникват все повече съмнения за честността на вота. Не е нормално представящите се за либерали и демократи да се държат като анархистко-троцкистка секта, която силово притиска и налага на цялото общество собствените си вярвания. Или е на нашето, или няма да има мир!