В сряда със забележително мнозинство от 165 гласа парламентът избра Сотир Цацаров за председател на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). В четвъртък ВСС единодушно гласува освобождаването му от поста главен прокурор, пише в свой анализ д-р Борислав Цеков от Институт за модерна политика, цитиран от "Труд".

По телевизията и на големия екран – казва едно от големите имена на американския конституционализъм и ляво-либерален дискурс проф. Алън Дершовиц – престъпленията винаги са разкривани. Нищо не остава неразгадано или неясно – в крайна сметка зрителят разбира кой е убиецът, кои са съучастниците и помагачите.

В реалния живот обаче – продължава Дерщовиц – много престъпления остават неразкрити, извършителите недоказани, свидетелите – компрометирани. Често онова, което прокурорите смятат за доказано, се отхвърля от съда – основателно или не – поради липса на достатъчно доказателства.

В съвременното интерактивно общество, което живее на пресекулки между виртуалната и житейската реалност, сблъсъкът на филмовите представи за прокурора като супергерой, който задължително побеждава лошите, с истинския живот, в който невинаги става така, поражда напрежения и недоволства. Прокурорската професия е една от най-трудните, защото съсредоточава очакванията на обществото и в същото време не трябва да робува на обществените настроения, а да служи само на закона.

Затова фигурата на главния прокурор неизменно е сред ключовите фактори под светлината на прожекторите на обществената арена. Но за разлика от политиците, не може на всяка цена да се стреми към аплодисментите на широката публика. Трябва да е имунизиран от политическите изкушения и да има железни нерви, за да не се поддава на натиск, провокации и протести на тази или онази заинтересована група. И преди всичко, да организира и осъществява ефективно прокурорската дейност.

С работата си по време на 7-годишния мандат като главен прокурор на Република България, Сотир Цацаров се вписа доста плътно в този образ.

Съдийският му мироглед внесе важен баланс във време, когато под напора на една разюздана изпълнителна власт и МВР с министър Цветанов, борбата с престъпността често излизаше от рамките на правовата държава и газеше основни права с масови подслушвания, показни арести и ескалация на полицейското насилие.

Перфекционизмът на Цацаров допринесе и за мащабната организационна реформа – новата съдебна карта на държавното обвинение. Закрити бяха много районни прокуратури и се въведе унифициран модел с 28 мегарайонни прокуратури с териториални отделения към тях.

Отчетите на прокуратурата съдържат всички необходими за аналитична оценка данни – за разкриваемостта, за тенденциите, за проблемите. И тази оценка, поне според мен, е преобладаващо положителна. Онова, което не съдържат обаче отчетите, е обстановката, в която беше принудена да работи прокуратурата.

Системни атаки, оркестрирани от група подсъдими олигарси и техните присъдружни партийки, соросоидни НПО-та и корпоративни малотиражки, които зад високопарни, а често и кухи, фрази за “съдебна реформа”, всъщност преследваха една цел – да бутнат, подчинят, опитомят, унизят, уплашат или поне да притиснат Цацаров. А после – да инсталират удобен за тях главен прокурор, който да им замита следите и да ги пази.

Цялата тази групировка подложи прокуратурата и персонално главния прокурор на незапомнени издевателства и дивашки език на омразата. Седем години ги заливаха с грозни ругателства, медийни клевети и оплювателски кампании. Обстрелваха ги с дебелашки лъжи и арогантно невежество.

Черната им пропаганда стигна гьобелсово кресчендо. Убийци на държавността и атентатори на институциите от сутрин до мрак сричаха за “независима съдебна власт”, а в същото време извършиха безпрецедентно посегателство срещу прокуратурата, която е иманентна част именно от независимата съдебна власт.

Сотир Цацаров обаче устоя и заедно със своя екип опази достойнството и авторитета на прокуратурата. Никога не захвърли тогата на магистрат и не се впусна в недопустимо махленско политиканстване както другия от “тримата големи” – председателят на ВКС Лозан Панов, който пригласяше на антипрокурорската кампания. Разбира се, той допусна и грешки.

Като например, че влизаше в ненужни публични полемики с Панов, макар и от позицията на правник, за разлика от опонента си. Макар да е разбираемо, когато един професионалист иска да брани работата си и колегите си, от арогантността на спекулацията и клеветата. Друга грешка на Цацаров беше, че позволи да бъде въвлечен в интригите около прословутата среща в ЦУМ.

Но по-важното е, че ерата “Цацаров” ще остане в летописа на българската държавност с укрепване на прокуратурата и преодоляване на един мащабен опит за нейното овладяване и подчиняване от организираните частни интереси на едно радикално политическо малцинство.

Ще се запомнят също арестите и обвиненията срещу редица от знаковите лица на големия грабеж от годините на прехода. За тези седем години той показа железни нерви и впечатляващо магистратско достойнство. Сега, след избирането му за председател на КПКОНПИ, очакванията към него отново са високи. Няма да е достатъчно просто да ги оправдае, нужно е да ги надхвърли.