Преди броени часове завърши четиридневното официално посещение на министъра на отбраната на Китай, аерокосмическия инженер и генерал Ли Шанфу в Русия. В нарушение на предварителната програма се състоя среща на китайския гост с руския президент.

Това пише геополитическият анализатор Боян Чуков в свой анализ за Епицентър. Споделяме го без редакторска намеса:

Ли Шанфу е добре познат на руските висши военни чинове. През 2018 г. той бе санкциониран от САЩ за закупуване от Пекин на руско оръжие, включително бойни самолети Су-35 и известните в целия свят системи С-400.

Военното сътрудничество между Москва и Пекин отдавна притежава обемна и детайлна проекция. Руско-китайското военно взаимодействие навлезе във въпросната фаза много преди началото на СВО на Русия от 24 февруари 2022 г.

Китайският министър на отбраната с много силен коментар за Пекин и Москва

От руската столица Ли и Шойгу отново изпратиха ясен сигнал на Вашингтон, че руско-китайското военно сътрудничество се развива и ще се развива постоянно и динамично. Без да се съобразява с американските правила, които рекламира постоянно по света държавният секретар Антъни Блинкен.

Преди една седмица Министерството на търговията на САЩ обяви налагането на експортен контрол на десетина китайски компании за „подкрепа на военната и отбранителна индустрия на Русия“.

Китайската медия Global Times (гласът на Комунистическата партия на Китай звучащ на английски език) по този повод отговори: „Китай е независима голяма сила, както и Русия. Наше право е да решим с кого ще осъществяваме нормално икономическо и търговско сътрудничество. Не можем да приемем соченето с пръст или дори икономическата принуда от страна на САЩ“.

През октомври 2019 г. Путин разкри, че Русия помага на Китай да създаде система за ранно предупреждение за изстрелване на ракети, която ще подобри радикално отбранителния потенциал на Китай. Високата степен на доверие между руснаци и китайци позволява и предполага интегриране на руската и китайската противоракетни системи.

Наземните станции, разположени в северната и западната част на Русия се допълват с тези разположени в източните и южни области на Китай. По-ясно казано, Москва и Пекин имат възможност да създадат своя собствена глобална противоракетна отбранителна мрежа. Дали имат възможност или вече отдавна го правят е друга тема!

Само Русия и САЩ имат официално изградени и поддържат такива противоракетни системи. Индийският геополитик и бивш дипломат Н. Пр. Бадракумар счита, че задълбочаващото се военно сътрудничество и тясната координация между Москва и Пекин, като водещи ядрени сили, за изграждане на обща руско-китайска противоракетна система ще има огромен принос за световния мир. Особено при сегашната агресивна политика на бившия глобален хегемон в лицето на САЩ.

Военното сътрудничество между Русия и Китай определено ще ограничи и ще възпира хегемоничните пориви на Вашингтон. По време на посещението на Ли в Москва Шойгу нареди за внезапна проверка на руския Тихоокеански флот в периода 14-18 април.

Тази реакция на руското военно ведомство не е случайна. Точно тогава отново се изостри обстановката около Тайван. Пентагонът започна провеждането на военни учения във Филипините и Корейския полуостров. Южна Корея, Япония и САЩ проведоха тристранни военноморски учения в Японско море с участието на самолетоносача USS Nimitz.

На 17 април по време на посещението на Ли в Москва... Путин заяви, че днешните приоритети на руската армия са „основно фокусирани в украинско направление, но тихоокеанският театър остава актуален“. Кратко, но пределно ясно.

Посещението на Ли в Русия още веднъж показа, че за нивото на руско-китайското военно сътрудничество може да се съди предимно по косвени признаци, които не всеки може или иска да регистрира. Отношенията във военната сфера между Москва и Пекин винаги са били дискретни и без медиен шум. В момента Китай и Русия влизат очевидно в по-директен сблъсък със САЩ.

Политическият смисъл на изявлението на Путин през 2019 г. за съвместна разработка на система за ранно предупреждение за балистични ракети се простира много над нейното техническо и военно измерение. През октомври 2020 г. руският президент предложи възможността за военен съюз с Китай. Реакцията на китайското външнополитическо ведомство бе положителна. Въпреки, че Пекин се въздържа да използва понятието „съюз“.

Вчера Колин Кал, зам. министър на отбраната на САЩ по политическите въпроси се оплака от китайското Министерство на отбраната: „Китай игнорира призивите на американските военни“. „Реалността е, че в Китай не вдигат телефона, когато им се обаждаме. Опитите ни да се свържем с Китай до голяма степен бяха игнорирани“, заяви Колин Кал за Foreign Policy.

Китай беше и една от основните теми на министерската среща на групата Г-7 в Япония, на която Пекин беше призован за по-голямо сътрудничество по отношение на ситуацията в Тайван и Тайванския проток, както и за подновяване на диалога със САЩ.

Големият проблем е, че наративът в Пекин и Москва по отношение на американското военно присъствие край бреговете на Поднебесната няма нищо общо с този на Вашингтон и неговото обкръжение. В сегашната напрегната обстановка в Източна Европа и Тихоокеанския регион наблюдаваме оформени контурите на „безшумен и дискретен“, но работещ и ефективен руско-китайски военен съюз. Така излиза.

Сегашните външнополитически стратегии на Пекин и Москва не позволяват съюзът да бъде публично оповестен. Но в Пентагона не си правят илюзии по този повод. Както е казал Козма Прудков: „Ако на клетката на слона видиш табелка "бивол" – не вярвай на очите си“.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук