Безплатна сянка на плажа от догодина обеща туристическият министър Николина Ангелкова. И какво по-хубаво от това събирането на тен и дрямката под чадъра да са безплатни, вместо да струват повече от нощувката в курорта? И нали всяка уважаваща се дестинация залага освен на чуждите пазари и на привличането на родни туристи, отбелязва "Стандарт" в актуален анализ.
&nbsp;Българите<br /> <br /> <strong>сега бягат при съседите и по света</strong><br /> <br /> И една от причините е скъпата сянка. Безплатни чадъри и шезлонги са една от мерките да се върнат на плаж у нас сънародниците ни. <br /> Друг е въпросът дали е достатъчно, но поне е стъпка в правилната посока. Какви са начините обаче министър Ангелкова да удържи на обещанието си? <br /> <br /> В момента плажовете се отдават за стопанисване от Министерството на регионалното развитие и благоустройство, а догодина ще преминат към туристическото. <br /> <br /> Концесионните договори са със срок на действие до 25 г. и изтичат по различно време. Обичайно такива контракти има подписани за най-посещаваните ивици, които съответно гарантират възвръщаемост на стопанина, за да изплати таксата по договор на държавата и да инвестира в поставяне на съоръжения, почистване, заплати на спасители и т.н. <br /> <br /> Тези ивици, за които няма кандидати за концесия могат да се отдадат и под наем, но за по-кратък срок, до 5 г. Останалите, които никой не иска, се стопанисват от общините. За да станат плажовете безплатни, концесионерите трябва да се откажат от приходите от чадъри и шезлонги, заложени им в контракта. И да плащат същата такса. Ако стопаните не се съгласят, договорите трябва да бъдат разваляни едностранно от държавата. В случай че няма обективни причини за това като неспазване на закона обаче, вероятно по развалените договори ще се държат неустойки за пропуснати ползи. Или да се изчака изтичане на контрактите, в някой случаи десетилетия. <br /> <br /> Другият вариант е държава и концесионерите да се разберат за по-ниски или нулеви годишни такси, за да могат туристите да почиват безплатно, а стопаните<br /> <br /> <strong>да избиват инвестициите си с продажба от заведенията</strong><br /> <br /> както е в Гърция например. <br /> <br /> За да са доволни туристите, финансовият министър също трябва да се откаже от милионите левове, които влизат всяка година от таксите на плажните стопани. И да изчисли, че безплатните ивици ще гарантират повече косвени приходи в бюджета от увеличен брой туристи. <br /> <br /> Бизнесът има и друга идея, която да запази и приходите в хазната, и да гарантира спокойствието на туристите. Държавата да отдава местата на плажа на търг, в който да участват хотелиерите от курорта, предлага Валентин Йосифов, дългогодишен бивш представител на туроператора ТУИ у нас.<br /> <br /> Каквото и да реши държавата, не е ясно дали това може да се случи от следващото лято, както и каква ще е цената на реформите. Защото държавата не обича да губи пари. И дори мярката да увеличи броя на плажуващите не е ясно дали ще влязат повече средства в хазната. Защото родният туризъм често прилича на ластик. Независимо дали хотелите са пълни или празни, приходите рядко се различават и ластикът винаги е с една и също дължина, независимо доколко е разпънат. Просто в годините с урожая се крият сиви пари за черни дни.<br /> <br /> Не е ясно и дали безплатният плаж е способен да върне българите на родното море, след като през последните години мнозина от тях откриха, че у съседите не е зле. Пък и тъй като сме и любопитна нация - що да не видим какви ги вършат комшиите. Всичко зависи от предлагания продукт. Защото безплатен, но мръсен плаж, едва ли е по-предпочитан от туриста. А и освен да събира тен, ще иска да яде, пие и да се забавлява. Така или иначе идеята е добра, изпълнението сложно, а резултатът - видим следващото лято.<br />