Месец преди у нас предизборната кампания да избуи с пълна сила и да стане модерно да се говори за борба срещу путинизма, един доста емоционален казус предизвика вълна от възмущение.

Става въпрос за затварянето на храма „Св. Николай Мирликийски“, известен още като Руската църква. Скандалът относно собствеността на църквата се разрази през септември, когато свещениците от руската църковна мисия в София бяха извикани в имиграционната служба на България.

Връчено им бе предупреждение да напуснат страната ни до 24 часа, тъй като представляват заплаха за националната сигурност. Става дума за игумена на мисията на Руската православна църква в София архимандрит Васиан, секретаря на мисията протойерей Евгений и служител на храма.

От ДАНС потвърдиха, че са наложени принудителни административни мерки „експулсиране", „отнемане правото на пребиваване" и „забрана за влизане в Република България" за период от пет години на трима чужди граждани.

Всъщност обаче храмът бе демонстративно заключен от посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова. А пред заключените врати на храма останаха десетки вярващи, които превърнаха пространството пред църквата в олтар – от свещи, цветя и лични икони. Българската църква и държава почти не се намесиха – премиерът посочи, че казусът се проверявал, а църквата обяви, че ще разгледа „създалата се ситуация“ на заседание на Светия синод… след месец.

На този фон Русия започна да облъчва обществеността като през държавната ТАСС публикува доста спорен нотариален акт за собствеността на Руската църква. Който предизвика буря в социалните мрежи, където знайни и незнайни юристи и wannabe магистрати се упражняваха върху казуса. И отново нищо.

Всъщност единствената логична от законова, държавническа, че и ако щеш – от човешка гледна точка, дойде от съпредседателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски, който в последно време е основна движеща сила по теми, свързани с опазване на държавния интерес и борбата срещу руското влияние у нас.

Още в първите часове на скандала Пеевски обяви, че ще сезира прокуратурата, а ден по-късно сигналът до върховната административна прокуратура за собствеността на църквата беше подаден от името на Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски и Ивайло Мирчев.

Месец след това резултатът е налице – тази сряда, след проверка на прокуратурата стана ясно, че България е собственик на руската църква в София. Материалите, свързани с казуса са около 4 папки с документи и установяват интересни факти – като например, че през 1934 г. един български държавен орган - тогавашният министър на външните работи и изповеданията, се е разпоредил с Руската църква, като е възложил на свой служител да предаде зданието с принадлежности към него на Н. Пр. тогавашния софийски митрополит.

След като църквата е пострадала от бомбардировките по време на Втората световна война, 2/3 от дължимите суми за възстановяването на църквата са в тежест на българската държава и само 1/3 в тежест на Съветския съюз, като дори не са намерени документи, доказващи, че тези средства са били дадени от съветска страна. Не са намерени доказателства за строежа на църквата, а само за възстановяването, но и затова, че не са изпълнени императивните изисквания на Закона за собствеността и виенската конвенция за дипломатическите отношения, обясниха от прокуратурата.

Всички документи, обект на изследване на Руската църква идват от Държавния архив. Намерен е и така нареченият Крепостен акт, с който тогавашната софийска местна власт е дарила едно празно дворно място на Руското императорско дипломатическо агентство.

Всички останали приложения не са налични и се унищожени. Затова се твърди, че е налице дефицит на доказателства относно правоприемството на Руската църква, както и данни, че тя е българска собственост. Заради което прокуратурата настоява регионалният министър да си изпълни правомощията и да заведе дело.

С две думи – ако благодарение на Пеевски „група народни представители“ не бяха се сетили да подадат до прокуратурата сигнал за казуса с Руската църква, и до днес в публичното пространство щеше да витае само доста съмнителния нотариален акт, публикуван от агенция ТАСС.

Но този въпрос повдига други два, доста по-съществени питания – дали у нас не малка част от властта още не се страхува от Москва и защо толкова малко политици познават българската нормативната уредба, за да реагират като Пеевски? Защото само сезирайки правилния държавен орган, можеш да очакваш и реален резултат по съответен казус. В противен случай се създава една ненужна обществена говорилня, която никога не води до реален резултат. И това ясно се видя от действията на останалите държавници в този казус, които се изказаха по въпроса, но не свършиха нищо.

Но всъщност не е задължително тези два въпроса да се задават по отделно. Много е резонно да се смята, че потопяването на казуси като този с Руската църква в дебрите на сгрешени административни процедури имат за цел точно това – да не се вземе решение в ущърб на Русия. Именно затова сега държавата не трябва да протака, а трябва бързо да се запознае с цялата документация и да заведе дело за църквата.

В този смисъл беше и поредната естествена реакция на Пеевски: "Очаквам министър Цеков незабавно да заведе дело за собствеността на храма. Като атакуват по съдебен път претенциите на руската държава към собствеността на църквата, българските институции ще защитят обществения интерес и храмът ще бъде отворен отново за хората".

Думите са от разпространено от пресцентъра на ДПС изявление на съпредседателя на ПГ на партията Делян Пеевски, който допълва: "Удовлетворен съм от това, че се потвърдиха нашите обосновани предположения за това, че собствеността на храма е на българската държава".

Т.е. Пеевски обосновано напомни на държавата да си влезе в ролята на пазител на националните интереси и да не се огъва пред руските хибридни атаки. Роля, която Пеевски и ДПС всъщност играят от десетилетия и благодарение на която днес у нас вече се случват събития като отнемането на концесията на „Лукойл“ за порта на Росенец и посичането на схемата с раздаването на златни паспорти на руснаци.

За финал можем да кажем само едно – четете ги тия закони, другари. Защото ако не беше Пеевски, в тази държава евроатлантизмът и битката срещу руската пропаганда и подмолни интереси щеше да си остане само на думи. 

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук