За 1460 дни пълномащабна война централните фигури в конфликта остават президентът на Украйна Володимир Зеленски и ръководителят на Кремъл Владимир Путин. Техните решения, стил на управление и позиции на международната сцена определиха хода на войната, която навлиза в своята пета година. От Sky News анализират как се е променил имиджът на двамата лидери – вътре в страните им, в чужбина и в личен план.
Зеленски: от шоумен до символ на съпротивата
През годините на войната Володимир Зеленски премина през една от най-забележителните трансформации сред съвременните лидери. От политик, възприеман като неопитен, той се превърна в символ на съпротивата и демократичната устойчивост.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Решението му да остане в Киев в началото на инвазията през 2022 г. се превърна в определящ момент. Тогава той отговори на съюзниците с емблематичната фраза:
„Битката започна. Трябват ми боеприпаси, а не превоз.“
Оттогава ежедневните видеообръщения, посещенията на фронта и постоянното публично присъствие станаха част от неговия стил на лидерство. Ако преди войната той често бе виждан в костюми, сега е почти изключително във военно облекло, което подчертава образа му на лидер във военно време.
Въпреки умората в обществото, икономическите трудности и вътрешните скандали, нивото на подкрепа за президента остава сравнително високо.
На международната сцена Зеленски стана лице на дипломатическите усилия на Украйна. Той направи обръщения към парламентите на десетки държави, оформяйки наратива за войната като борба на демокрацията срещу авторитаризма.
Успя да запази подкрепата на ключови съюзници, включително и след напрегнати епизоди в отношенията със САЩ. Войната повлия и на личния му живот: семейството му бе евакуирано от съображения за сигурност в началото на нахлуването.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Според първата дама Олена Зеленска, президентът е станал по-чувствителен към семейните моменти и цени по-силно простите неща.
Путин: изолация и роля на „лидер във военно време“
За Владимир Путин четирите години война означаваха промяна както на международния му статут, така и на вътрешната му роля. Ако до 2022 г. отношенията със Запада бяха напрегнати, то след инвазията Русия се оказа в условия на дълбока дипломатическа изолация.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Вътре в страната подкрепата му се крепи на комбинация от държавна информационна политика, ограничения за опозицията и мобилизационна реторика.
Първоначалният скок в одобрението след нахлуването впоследствие частично спадна под натиска на санкциите, мобилизацията и ръста на разходите за живот, но официалните проучвания все още демонстрират значително ниво на подкрепа.
От 2022 г. в Русия се засили съществено контролът над медиите, а критиката към войната може да доведе до наказателна отговорност. В същото време, дори в такива условия, се чуват отделни гласове на недоволство – по-конкретно от страна на семействата на военните.
На международно ниво Кремъл стесни кръга от своите партньори, съсредоточавайки се върху сътрудничество с държави, които останаха отворени за взаимодействие с Москва. Контактите със САЩ преминаваха през сериозни колебания в зависимост от политическата конюнктура.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
В личен план Путин признава, че войната го е променила: по време на една от пресконференциите си той заяви, че е започнал „да се шегува по-малко“ и „почти е спрял да се смее“. Забележима стана и неговата по-голяма физическа и дипломатическа изолация в сравнение с предвоенния период.
Превод и редакция: БЛИЦ
