„2021 година току-що започна, но вече успя да разкрие ограниченията, присъщи на Европейския съюз. Въпреки че кризите не са чужди на ЕС, през последните няколко седмици се появиха предизвикателства, които подчертават пропастта между грандиозните амбиции на Брюксел и неговите възможности“, пише старши продуцентът на CNN Люк Макги.

По неговите думи нещата са толкова зле, че двама от най-висшите служители на блока са призовани да се оттеглят. В същото време към изпълнителния орган на ЕС, Европейската комисия, се предявяват сериозни претенции, пише "Фокус".

Повечето държави-членки бяха доволни от тази ситуация - докато Великобритания не започна да ваксинира своите граждани по-бързо от ЕС. Европейската комисия реши да отговори на този въпрос, като заплаши да установи граничен контрол върху износа на ваксини срещу COVID-19 в Ирландия, което може да доведе до подновено сектантско насилие. Държавите-членки бяха ядосани, че не са били консултирани.

Членът на ирландското правителство Нийл Ричмънд посочва, че предложението на изпълнителния орган на ЕС за граничен контрол е предизвикало взрив на възмущение. „Те признаха, че идеята е грешна, и я отмениха. Но, Боже мой, как това навреди на авторитета на Комисията!“ – добави той.

Всъщност председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен беше привикана в Европейския парламент с искане да обясни действията си и да подаде оставка.

Тя се съгласи, че ЕС е допуснал грешки при набавянето на ваксини, като каза, че в Брюксел „закъсняват с одобрението“ и са били „твърде оптимистични по отношение на масовото производство“. Тя също изрази дълбоко съжаление за изразените опасения относно стабилността в Северна Ирландия.

Главоболията на Фон дер Лайен се увеличиха благодарение на върховния представител на ЕС по външните работи Жозеп Борел. Той също се сблъска с призиви да напусне поста след „катастрофално посещение“ в Москва, където Брюксел беше „унижен“ на съвместна конференция между ръководителя на дипломацията на блока и руския му колега Сергей Лавров.

Борел очевидно не беше подготвен за това, че Лавров знае как „майсторски да използва медиите“. Той използва пресконференцията, за да нарече ЕС „ненадежден партньор“ и висшият дипломат на Брюксел не му отговори.

„Трябва подготовка за среща с руските власти. Лавров получи точно това, което искаше: той разкритикува ЕС, предизвиква раздвижване в медиите и оказва вътрешен натиск върху Борел“, каза бившият финландски премиер Александър Стуб.

Освен това твърдението на Комисията, че тя защитава демокрацията в блока, бе поставено под въпрос. Миналата седмица съд в Будапеща потвърди решението на унгарския медиен съвет за спиране на излъчването на последната независима независима радиостанция в страната, отбелязва още Макги.

Според журналиста еврокомисарят по правата на човека е „туитнал“ в ужас за „поредната атака срещу демокрацията“ от унгарския премиер Виктор Орбан. Въпреки че, както мнозина отбелязват, туитовете не действат върху „автократи“.

„Слабостта на комисията неизбежно води до слабостта на ЕС. Но защо комисията, която на хартия е най-мощната институция в Европа, работи на случаен принцип?“ - риторично пита Макги.

На теория комисията е бюрократичен орган, който трябва да се отчита пред парламента. С нарастването си обаче тя се превърна в политическа организация.

„Високомерието на властите парализира. Тази комисия се държи като правителство и работи с правителствата на държавите-членки, а парламентът не е в състояние да ги държи отговорни“, казва евродепутатът Софи ин‘т Велд. „Фактът, че Борел и фон дер Лайен се измъкнаха от тези грешки, подкопава целия ЕС“, добавя тя.

Думата „високомерие“ често се използва в разговори за Европейската комисия. „Що се отнася до ваксините, те позволиха на собствената си реторика относно възможните действия да излязат извън контрол. Сега Брюксел може да бъде обвиняван за всичко, което се обърка, дори ако внедряването (на ваксините) се извършва от държавите-членки“, обяснява бившият комисар.

Всъщност качеството на здравните услуги варира значително в различните страни и някои се ваксинират по-бързо от други. Да се обвинява Брюксел обаче е „популярно занимание за европейските правителства, когато нещата се объркат“.

Фактът, че Комисията играе толкова активна роля в европейската програма за ваксинация и традиционно се справя ужасяващо с пиара, прави Фон дер Лайен и нейните подчинени уязвими за критика, подчертава Макги.

По много политически въпроси комисията няма реални правомощия и може да действа само в организационно качество. Според бившия служител, за организацията „е важно да не зацикля на гръмки изявления в области като външната политика или моралното лидерство“, когато националните интереси могат да унищожат всички планове.

Лидерите на Европейската комисия също са упреквани, че са твърде близки с германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон, двама от най-влиятелните лидери в Европа.

„Тя (фон дер Лайен) получи одобрение за позицията си с разлика от едва девет гласа, разчитайки на евродепутатите на Орбан. Как може да бъде независима, когато нещата зависят от Франция, Германия или Унгария?“ - казва нидерландският социалдемократ в Европейския парламент Кати Пири.

Може да е грешка да се възлага цялата вина на фон дер Лайен. Но фактът, че нейната комисия наистина поддържа тесни връзки с Европейския съвет, е неприятен за онези, които вярват, че Брюксел трябва да действа независимо в интерес на ЕС.

Начинът, по който властите работят в Съвета на ЕС, често предизвиква объркване сред външните лица. В повечето случаи решенията в него се вземат от богатите държави, обръща внимание авторът на статията.

„Когато Гърция се нуждаеше от помощ, Германия беше тази, която настояваше за строги икономии. По отношение на външната политика икономическите приоритети на Германия и Франция взимат връх над загрижеността за правата на човека при сключването на сделки с Китай“, казва политическият анализатор Даниел Келемен.

Това състояние на нещата оказва силно влияние върху външната политика на Европа. „Имате 27 държави-членки, които действат в своите национални интереси. Имате дипломати, които информират журналистите за всяко ваше изказване. И трябва да координирате външна политика, която всъщност не съществува“, коментира Стъб работата на ЕС.

Пири се съгласява: голяма част от външната политика на ЕС е реакция на „нещо лошо“. В същото време тя, на първо място, обвинява Берлин и Париж за тази ситуация.

„В случая с Русия, Турция и Китай правим изявления, когато има нарушения на правата на човека, но подчертаваме необходимостта от икономическо сътрудничество. Това няма да се промени, докато най-големите държави-членки поставят своите икономики над моралния императив“, казва тя.

Друга странна характеристика на Съвета е, че той дава възможност на отделните държави-членки да отменят определени мерки, които не им харесват. Един от най-спорните въпроси е лишаването на държава от правото й на глас по член 7 от Договора за Европейския съюз.

Проблемът с член 7 е, че той изисква единодушна подкрепа. Следователно Полша и Унгария, които многократно са били заплашвани с това наказание за подкопаване на върховенството на закона, винаги могат да се застъпват една за друга по време на гласуването. И механизмът, предложен от фон дер Лайен за справяне с подобни нарушения, вероятно се оказа несъстоятелен.

Келемен смята, че нежеланието на Комисията да наказва нарушителите е страничен ефект от нейния стремеж да стане по-политизирана: „Технократичната комисия може да каже: „Вие нарушихте правилата, така че ние налагаме този механизъм“. Политическата комисия разглежда последиците от своите действия в различен контекст“.

ЕС е хибридна екосистема. При правилна работа, неговият изпълнителен орган на управление определя цялостната политика в области, където има смисъл. След това държавите-членки формулират тази политика, след което Европейският парламент я разглежда и одобрява.

Критиците обаче твърдят, че Комисията е стигнала до точката, в която е придобила огромна власт в брюкселския балон. Но в същото време тя работи по указания на държавите-членки, докато спрямо Европейския парламент се демонстрира неуважение и работата му се подкопава.

Много еврофили вярват, че ЕС отчаяно се нуждае от реформи. Отвън блокът често изглежда като положителен проект, изграден върху идеята за единство след вековни конфликти. Въпреки това мнозина, които се вглеждат по-отблизо, вярват, че в сегашния си вид Европейският съюз е до известна степен е „безнадежден случай“, вътрешната борба за власт не му позволява да се превърне в истинска глобална сила на XXI век.

„И докато континентът се бори да се справи с общоевропейските кризи в най-трудния момент от историята на блока, трудно е да се отървеш от усещането, че никой не е отговорен за нищо“, заключава Люк Макги.