На сегашните президентски избор в САЩ популярно е мнението, че Доналд Тръмп се отличава от всички предишни претенденти за тази длъжност, пише в Daily Telegraph Тим Стенли. Всъщност обаче републиканецът не е такава неординарна личност, за каквато е прието да го считат.
Неотдавна американският публицист-либерал Майкъл Томаски публикува бележка, в която призова медиите да дадат отпор на Тръмп. Той обръща внимание на изявленията на милиардера за Русия. Политикът твърди: Путин е силен лидер, той е по-силен от Тръмп и Тръмп може да работи с него.

„Русия е противник. Представете си, че през 1968 Никсън заявява, че Брежнев като лидер е по-силен от Линдън Джонсън. Това изявление биха го счели за предателство или даже за откровена измяна” – твърди Томаски.

Впрочем, отбелязва Томаски, през 1968 г. Никсън фактически говореше нещо подобно. Нещо повече, неговата външна политика отчетливо напомняше това, което сега декларира Тръмп.

По време на своята предизборна реч Никсън заяви, че Америка се намира в упадък, защото нейните лидери „претърпели провал”, а „военната, икономическата и дипломатическа мощ никога не са използвани толкова неефективно”. Затова САЩ вече не са уважавани като преди.

Макар Никсън застъпваше твърд подход към опонентите, две негови фрази звучаха много по „тръмповски”. Първо, той призова американските съюзници, включително Южна Корея, да изпълнят своята част от задълженията „по защита на мира и свободата”. Второ, което е много по-важно, той предложи приятелство на Русия.

„Ние считаме, че трябва да настъпи ера на мирно съперничество, включваща не само производителността на нашите заводи, но и качество на идеите. Ние предлагаме приятелство на всички народи, на руския народ, на китайския народ, на всички народи в света” – заявил Никсън.

Според Тим Стенли, Тръмп не е толкова изтънчен и уважаван политик като Никсън. Понякога той допуска абсурдни грешки. В същото време обаче все някой трябва да се бори с глупавата идея, че външната политика на Вашингтон винаги трябва да се изгражда на противопоставяне с Русия. Историческият опит показва обратното. Дори по време на Студената война лидерите на САЩ и СССР подписваха споразумения за контрола над оръжията и запазили търговските връзки.

Сега тези двойни стандарти са запазени. От една страна, Западът осъжда действията на Москва в Украйна и изпраща войски в Балтика. Всеки, който предлага алтернативна политика, е заклеймяван като марионетка на КГБ. И едновременно с това Джон Кери се договаря с Русия за примирие и възможно военно сътрудничество в Сирия.

„А може би Москва се е добрала до Кери? Или е възможно той да е реалист, какъвто беше Никсън” – обобщава Тим Стенли.

Превод и редакция: БЛИЦ