Въпреки че НАТО осъзнава заплахата от укрепването на Китай, със своя "евроцентричен" подход блокът разглежда проблема твърде тясно, сигурен е експертът на Defense News Ханс Бинендик. Той призовава да не забравяме за активно нарастващото военно сътрудничество между Москва и Пекин, амбициозните глобални проекти на КНР и руския „авантюризъм“.

На последната среща на външните министри на НАТО темата за Китай излезе на преден план, пише в своята статия за Defense News почетният сътрудник на Американския център "Атлантически съвет" и бивш старши директор вСъвета за национална сигурност на САЩ по въпросите на отбраната и контрола на въоръженията Ханс Бинендик.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подчерта, че алиансът не смята Пекин за свой враг, но възходът на КНР гарантира "директни последици" за сигурността на блока. Изброявайки силните държави, които представляват заплаха за други страни, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен на първо място посочи Китай.

Очевидно НАТО разбира, че с Китай трябва да се съобразява, но в същото време, както отбелязва авторът на статията, „много от американските партньори в трансатлантическия блок все още възприематтвърде тясно китайското военно влияние върху алианса“.

По отношение на Пекин съюзниците се съсредоточават върху заплахата от китайските инвестиции в европейска инфраструктура, уязвимостта на веригите за отбранителни доставки, които използват китайски стоки, зависимостта от китайските технологии и твърде голямото политическо влияние на КНР в Източна и Югоизточна Европа.

ЕС предприема стъпки за разрешаване на проблемите си, но Бинендик твърди, че мирогледът на НАТО трябва да надхвърли рамките на Европа и да види "по-голямото предизвикателство", което Китай създава в сферата на сигурността.

Както изтъкнаха колегите-анализатори на Атлантическия съвет в неотдавнашния си доклад „The China Plan: A Transatlantic Blueprint for Strategic Competition“ /Китайският план: Трансатлантически план за стратегическа конкуренция:/“, в настоящият „евроцентричен“ подход на алианса се пропускат четири взаимосвързани фактора за Китай, които биха могли да окажат силно влияние върху блока.

Първо, САЩ ще обръщат все повече внимание на Китай, като адаптират към него скоростта на своята военна модернизация. Бюджетът за отбрана на КНР нараства бързо и нарастващата му армия е все по-сериозен проблем в индийско-тихоокеанския регион за Америка, която в момента няма средства за допълнителни военни разходи.

При такива обстоятелства „европейският театър на действието може да получи по-малко внимание, отколкото когато Русия се смяташе за голяма сила, представляваща основната заплаха“.

На второ място, активно развиващите се военни отношения между Китай и Русия също могат да се превърнат в сериозен проблем за НАТО. Въпреки че досега партньорите отхвърляха идеята за официален военен съюз, и двете страни не са против да спекулират за такава перспектива. Например миналата година руският президент Владимир Путин коментира темата за потенциалния съюз: „Като цяло нямаме нужда от това, но теоретично е напълно възможно да си представим подобно нещо“.

Както авторът на статията обръща внимание, двете страни често провеждат съвместни учения и си сътрудничат тясно във военно-индустриалния комплекс.

Това сътрудничество с руския индустриален потенциал и китайските технологии, каза Бинандик, може да осигури на страните по-модерни оръжейни системи, с които те могат да се противопоставят на съюзниците на Америка. Освен това подкрепата на Китай може да „даде на Русия увереност във военната й активност в Европа“, смята експертът.

Третият фактор, който не бива да се пренебрегва от съюзниците в НАТО, са амбициозните глобални проекти на Китай като „Пояс и път“, „Полярен път на коприната“ или „Цифров път на коприната“.

Независимо дали по този начин Пекин се опитва да ограничи свободата на корабоплаването, да извърши машинации в киберпространството или да вкара по-бедните страни в "дългови капани", заплахите от такова поведение са от значение за всички членове на НАТО, настоява Бинендик.

Последният фактор, според автора, се крие в перспективата за „нежелан“, но все пак възможен конфликт между САЩ и Китай поради твърде агресивното териториално разширяване на последния. В такава ситуация Европа няма да може да остане настрана. Потенциалната война между Пекин и Вашингтон едва ли ще бъде ограничена до един регион, какъвто беше случаят с американските войни в Корея и Виетнам.

Европа поне ще почувства финансовите затруднения от конфронтацията с Китай. Освен това Америка може да използва член 5 от споразумението за взаимна отбрана на НАТО. „А САЩ вероятно ще се сблъскат с необходимостта да пренасочат значителна част от своята армия към Азия, оставяйки Европа по-уязвима към руския авантюризъм“, добавя анализаторът.

Като се имат предвид тези фактори, Бинендик препоръчва ЕС да работи за укрепване на собствените си отбранителни способности, да изпълни своята част от работата, за да ограничи Китай в Азия, като уведоми Пекин, че съюзниците на САЩ са готови поне да подкрепят Америка икономически и политически.

НАТО трябва да бъде предпазлив и по-активен в изграждането на отношения със съюзниците на САЩ в Азия.
„Тези стъпки са в интерес на Европа.

Не бива да ги възприемате като войнствено отношение - по-скоро начин за избягване на грешни сметки в отношенията с Китай и продължаване на сдържането на Русия “, настоява авторът на статията. Всичко това може да се комбинира със сътрудничество с КНР в области като изменението на климата, борбата с пандемиите и неразпространението на ядрените оръжия.