Кризата с бежанците от 2015 година за Европа е еквивалентен на събитията, които белязаха САЩ на 11 септември 2001 г. Това е тезата на Иван Кръстев - блестящ политолог, отличаващ се с остър език, който живее в столицата на България, но има добри контакти с цяла Европа и САЩ. През последните години Кръстев е много търсен за коментари относно европейските перспективи и дебатите за бъдещето на Общността. Баварският ежедневник Die Sueddeutsche Zeitung предлага на вниманието на читателите неговия поглед върху цялостната ситуация в Европа.
Според Кръстев с бежанската криза се е променило всичко - тя е тук, за да остане, е първата констатация на българския политолог. Материалният дисбаланс в днешния свят е по-осезаем от всякога - достатъчни са само няколко клика в интернет, за да се види това. Войните и демографските кризи контрастират ярко с богатите райони на света. 

Когато става въпрос за бежанци, най-важната дума е "неравенство", защото тя обяснява привличането им към по-развитата част от света. Не става въпрос само за богатство, но и за сигурност, върховенство на закона, а чрез тях - за правата на човека, при това за милиони хора. Глобализацията превръща света в едно село, "но това село живее под диктатура - тази на глобалното сравняване". Кръстев напомня думите на Реймон Арон: неравенството между народите приема смисъла, който някога е имало неравенството между класовете".

Бежанската криза изостри напрежението в няколко района на Европа. Най-значими е разделението между стария и новия ЕС, между Изтока и Запада. Защо страните от Източна Европа реагират алергично към желанието за солидарност, в чиято основа всъщност е проблемът с бежанците?

Не става въпрос просто за егоизъм, твърди Кръстев. Става въпрос за коренно различен исторически опит. Кръстев описва огромната миграционна вълна от страни като Полша, Румъния и България след разпадането на Източния блок - големи групи силни, често добре образовани младежи, които отидоха в западните страни на ЕС. Общо 2,1 милиона българи живеят в чужбина по данни от 2011 г., докато в България останаха седем милиона. Това е драматично. Възрастните, останалите в родината си, се чувстват заплашени.

В допълнение, бившите комунистически държави са се сблъсквали с космополитизма и преди - като държавно наложена идеология. Хуманитарното очарование отдавна е изчерпано. Страните от Източна Европа са образувани от мултикултурни империи, които са били разделени с насилие и жестокост, за да се образуват националните държави. Спомените в тези страни са изпълнени с етнически конфликти. Като добавим и проблемът с ромите, то не са изненадващи съмненията, че шансовете за интеграция на чужденци и мигранти в тази част от Европа са твърде малки, уточнява Фокус.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!