Европейските страни гледат със завист към Швеция, която на пръв поглед по-добре се справя с пандемията от коронавируса, но „шведският рай“ е мит, твърди немският вестник „Die Welt“.


Смъртността в страната е много висока, а броят на местата в интензивните отделения е малък. Следователно шведската здравна система рискува бързо да се срине с увеличаване на броя на тежките пациенти, пише "Поглед инфо".

Всички говорят за специалния път на Швеция - това е отказът да се въведат строги ограничителни мерки в борбата срещу COVID-19. Отворени са училищата, детските градини, кафенетата и магазините в страната. Само гражданите в риск трябва да се самоизолират, а останалите да ограничават социалните контакти, ако е възможно.

В другите европейски страни, където работното време е намалено, много от тях са загубили работата си и фирмите трябва да вземат заеми, завистта към Швеция расте, която на пръв поглед по-добре се справя с кризата. Два показателя обаче дават цялата съмнителност на курса на шведското правителство в кризата с коронавируса, отбелязва немският вестник.

Ако всичко тръгне както очакват шведските власти, страната ще понесе по-малко икономически щети от държавите, които са въвели строги карантинни мерки. Ако обаче ситуацията се развие по друг начин, последствията ще са по-трудни за Швеция, отколкото за другите европейски страни.

При пандемия шведската здравна система може да се срине сравнително бързо, се казва в статията. Важен показател е броят на смъртните случаи от коронавирус. Ако го сравним с общото население, се оказва, че в Швеция са починали три пъти повече хора от COVID-19, отколкото в Германия.

Друго важно число обозначава броя на леглата в реанимациите. Според шведското министерство на здравеопазването на всеки 100 хиляди жители е имало само 5,8 места в реанимациите. Тогава в страната се появиха още 500 места за тежки пациенти с коронавирус. По отношение на капацитета на болниците да приемат пациенти, Швеция е на последно място в ЕС. В Германия нещата са много по-добри в това отношение, твърди немският вестник.

Дори преди началото на коронавирусната криза, малкият брой легла в болниците доведоха до това, че 12% от всички пациенти трябваше да чакат несрочните операции повече от четири месеца. Във Франция тази цифра е 2%, в Германия е нула. За среща с лекар специалист една пета част от населението на Швеция трябва да чака по-дълго от два месеца, подчертава изданието.

Изненадващо, недостатъците на системата на здравеопазването не са свързани с липсата на финансиране: Швеция е на второ място в ЕС след Германия по здравни разходи на глава от населението. Лекарите и медицинският персонал в шведския здравен сектор също са достатъчни.

В същото време здравната система на Швеция, финансирана от държавата, е неефективна и скъпа, пише Die Welt. Според икономистите ниската производителност е свързана с липсата на финансови стимули за медицинския персонал. Шведските практикуващи лекари изтъкват, че причината може да се крие и в прекомерно раздутата бюрокрация.

Междувременно, през 1993 г. в Швеция имаше около 4300 места в реанимациите, което възлизаше на около 49,5 места на всеки 100 хиляди жители. Тогава Швеция беше образцова страна в здравния сектор.

Ако обаче през 70-те пациентите плащаха за медицински услуги от собствените си джобове, то след това шведските социалдемократи решиха да организират медицински грижи за цялото население и ги прехвърлиха на държавно финансиране. Частните медицински практики бяха заменени от центровете за обществено здраве и тяхното значение непрекъснато се увеличава. В началото на 90-те години, поради икономическия спад, болничните възможности драстично намаляха.

Днес приблизително 40% от всички медицински практики в Швеция са в частния сектор, въпреки че общият брой лекари не се променя от десетилетия. От създаването на здравни центрове, за всеки регистриран пациент медицинската институция е получавала средства от държавата.

До 95% от медицинските практики все още се финансират от тези средства и няма значение дали пациентът действително получава грижи. Чакането на вашия ред за прием винаги отнема много време. В шведската здравна система не са предвидени профилактични и превантивни мерки. Редовни прегледи и здравен мониторинг се осигуряват само за пациенти на възраст над 55 години.

Според професора от университета в Лунд Андерс Анел шведската система на здравеопазване е много прагматична, приоритетите се определят в зависимост от спешността и нуждата.

Въпреки това дългите изчаквания са неизбежни както в болниците, така и в здравните центрове. Ако пациентът трябва да изчака няколко месеца за неотложна операция, това не влияе на успеха й в дългосрочен план. Но по време на чакането човек трябва да изтърпи болка и принудителни ограничения, а понякога и липсата на способност за работа. Ето защо за пациентите ситуацията като цяло е проблематична, казва шведският професор.

Когато става въпрос за животозастрашаващи заболявания, медицинската помощ в Швеция е най-добрата в света. Смъртността от инфаркти, инсулти или рак в страната е сравнително ниска.

В момента шведската здравна система е натоварена до долната граница на капацитета, пише немският вестник. Въпреки това страната ще се сблъска с трудности след пандемията, когато клиниките ще трябва да се справят с пациентите, които сега са в списъка на чакащите поради пристигането на пациенти, които се нуждаят от по-спешни грижи, заключава Die Welt.