Русия разработи опитен образец на безотпадъчен ядрен реактор Брест-300, съобщава Die Welt. Новата технология ще осигури на страната водеща позиция в областта на ядрената енергетика за идните десетилетия.

Той ще бъде експортиран още през 2030-те години, но е възможно по пътя към изпълнението на проекта да възникнат както икономически, така и технически затруднения, по-специално такива, свързани с охлаждането и безопасността, казват експерти.

В закритият град Северск руският държавен концерн "Росатом" създава бъдещето на ядрената енергия, пише Die Welt. Там допреди 25 години се е произвеждал плутоний за съветската и по-късно руската програма за ядрено оръжие. През 50-те години, според разсекретените архиви, Северск е бил в американския списък с цели за ядрени удари.

Днес тук работят четири централи на Росатом, които произвеждат нискообогатен уран за атомните електроцентрали. Също така наблизо се съхраняват и ядрените отпадъци от работата на атомни реактори. Според документите това предприятие е акционерно дружество, но се охранява от армията. Северск е смесица от „съветското наследство и държавния капитализъм на Путин“, обяснява авторът на статията Павел Локшин.

Именно тук се разработва най-новият експериментален безотпаден атомен реактор „Брест-300“ с оловен охлаждащ агент. Той трябва да гарантира, че Русия ще има водеща позиция в областта на ядрената енергетика през следващите десетилетия.

„Става въпрос за престиж, геополитика и голям бизнес“, обяснява изданието. Ръководителят на Росатом Алексей Лихачов заяви, че предстои „нова епоха“. По неговите думи, Русия е намерила "философския камък" в областта на "чистата и безопасна" ядрена енергия. Ръководителят на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси също поздрави Москва за постигнатия успех.

В Росатом проектът се нарича „Пробив“. Той трябва - не по-малко - да реши проблема с ядрените отпадъци. Новият реактор ще може да използва остатъци от суровини от собственото си производство, както и от конвенционалните реактори, работещи с охлаждане с вода под налягане.

Благодарение на новия тип гориво, което е смес от уран и плутониеви нитриди, Брест-300 е в състояние да преработва енергията, съдържаща се в урановата руда до 99%, а не с 0,7%, както предшествениците си. В същото време този реактор ще бъде изключително безопасен, като изключва възможността за бедствия, подобни на тези в Чернобил и Фукушима.

Днес Росатом планира да изгради или вече е изградил реактори в Азия, - Китай, Индия и Бангладеш. Атомни електроцентрали с руски дизайн има в Египет, Иран, Турция, Беларус, Унгария, Словакия и Финландия. „С подобни сделки Русия се обвързва със своите чуждестранни партньори в продължение на десетилетия, поне до края на живота на атомната електроцентрала“, обяснява Локшин. Брест-300 ще може да работи минимум 60 години.

Ако тази технология докаже своята ефективност, тя няма да има конкуренти, тъй като подобният проект на американския бизнесмен Бил Гейтс TerraPower ще отнеме още години, за да достигне до създаването та експериментален прототип.

Все още е в процес на изграждане международният термоядрен експериментален реактор ITER във Франция, в създаването на който участва и Русия. В Москва казват, че ще могат да изнасят новата технология още през 2030-те.

Това е амбициозен план, но експертите считат, че по пътя към неговото изпълнение могат да възникнат и непредвидени трудности, както икономически, така и технически, по-специално свързани с охлаждането и осигуряването на безопасност. Но като проект новият руски реактор изглежда много привлекателен, признават експертите.