1 февруари е денят, в който почитаме жертвите на комунистическия режим. Навършват и 82 години от първите присъди на така наречения Народен съд, който осъжда на смърт представители на политическото и военно ръководство на България.
Няма точни данни колко човека губят живота си по време на управлението на тоталитарната власт, смята се че са близо 18 хиляди.
Пред NOVA говори Димитър Луджев, един от т.нар. първа вълна политици, които поемат България след комунистическия режим
„Този ден е символ на комунистическия режим. Хората говорят за жертви, но малко осъзнават, че тогава бяха разстреляни голяма част от българската интелигенция“, заяви бившият вицепремиер (1990–1991).
Според него целият смисъл е бил смяна на системата, която е трябвало да се извърши чрез мирни, либерални средства.
„Това си беше революция. Голяма част от нас бяхме в дисидентските движения. Това за нас беше борба с режима и борба за демокрация. Никой от нас не е бил професионален политик, но в хода на събитията превърнахме се в политици – някои станахме държавници, други – не“, подчерта Луджев.
Луджев припомни бурните събития от 11 юни 1990 г. - деня след изборите. Тогава се е родила дъщеря му, която наричат „дeтето на революцията“.
„София беше залята от протестиращи. Хората плачеха, защото не очакваха загубата на СДС. Аз пристигнах от Бургас сутринта рано. Жена ми ме чакаше долу, вече ѝ изтекла водата. Целият болничен състав беше излязъл на входа. Зарязаха жена ми, отведе я медицинската сестра навътре, а те на главата ми. В това време ми се обаждат, че трябва да отида в Народното събрание. Там се събираше Общественият съвет за изборите", разказа той.
Опитвали се да убедят хората да не прибягват до насилие, за да не се повторят трагедиите като в Румъния. Хората се отдръпнали. Влизайки обратно вътре, един телевизионен оператор му казал: "Г-н Луджев, току-що съобщиха по радиото, че ви се е родила дъщеря". Видял дъщеря си чак на другия ден.
По темата за съвременната политика Луджев бе критичен: „Няма никакво място за сравнение между първите демократични избори и сегашните. Сегашната борба е за власт и клиентелистки интереси. Липсват хора с държавническо мислене, които да извършат необходимите реформи за модернизация на страната“.
Луджев сподели и спомени от международни срещи: „В Европа видях големи политици като Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Горбачов – те вече ги няма. У нас почти не съществуват такива личности. Политиката днес е политиканство, партизанщина и игри на групови интереси. Основната мотивация е пари и власт“.
Относно формирането на първото демократично правителство Луджев припомни: „Аз предложих Дмитър Попов на президента Желев за премиер. Търсенето на подходящ кандидат беше трудно – имаше политически споразумения и паритет между опозицията и независим министър-председател. Това беше един от решаващите моменти на нашата революция“.
