На 1 февруари почитаме жертвите на комунистическия режим. През 1917 г. светът преживява един от най-драматичните си поврати. Болшевиките вземат властта в Русия, а след екзекуцията на император Николай II и семейството му започва мащабен терор, който бележи съдбата на милиони. Това е темата на разговора с проф. Вили Лилков в ефира на „Офанзива с Любо Огнянов“ по Nova News, посветен на книгата му „Синове на сатаната“.
Само за пет години след Октомврийската революция, между 1917 и 1922 година, населението на Русия е намаляло с 12 милиона и 700 000 души. Но това е само началото на най-продължителния мракобесен режим в човешката история. Милиони загиват по време на Гладомора и на масовите репресии по време на Големия терор. Яростта на Сталин, с която се разправя и с враговете с партиен билет е ужасяваща.
"Длъжен съм да ви предупредя, че това е изключително тежка история, в която ще чуете шокиращи прояви на зверства. Ще видите кадри, които свидетелстват за жестокостта на кървавия терор. Ако не можете да понесете това, по-добре не гледайте. Защото това делото на "Синовете на Сатаната", предупреди напълно сериозно водещият Любо Огнянов.
В своето изследване проф. Лилков проследява систематичното насилие, наложено от болшевишкия режим – срещу аристокрацията, интелигенцията, духовенството, индустрията и в крайна сметка срещу обикновените селяни. По думите му това насилие не е стихийно, а съзнателно изградена политика, чиято цел е създаването на „съветския човек“.
„Болшевиките създават нов човек – човек, тласкан от първични инстинкти, чиято цел е единствено оцеляването в джунглата на Червения сърп и чук“, подчерта проф. Лилков.
„Синове на сатаната“ – произходът на едно заглавие
Името на книгата не е художествена метафора, а исторически цитат. То идва от анатемата, произнесена от руския патриарх Тихон срещу болшевиките месеци след преврата.
„Той ги заклеймява и казва: ‘Спрете своите сатанински действия’, а към православните християни се обръща с думите: ‘Забранявам всякакво общение с тези изверги на човешкия род’. По-късно в свои послания ги нарича именно ‘Синове на сатаната’“, разказа Лилков.
Още в първите дни на управлението си болшевиките започват масов терор – убийства, изтезания, вземане на заложници, грабежи и целенасочени репресии срещу църквата. Унищожават се храмове, убиват се свещеници, а в някои случаи храмовете са осквернявани.
Проф. Лилков припомни култовата фраза на Лев Троцки, която по думите му най-точно описва болшевишката стратегия: „Троцки казва: ‘Съветската власт – това е организирана гражданска война’. И болшевиките следват много ясно тази линия“.
Излизането на Русия от Първата световна война осигурява спокойствие отвън, за да може режимът да разгърне пълномащабна гражданска война вътре в страната. Червената армия е създадена като класова армия, а не като армия на цялата държава.
„Те въоръжават работниците и селяните и цинично заявяват: ‘Да, въоръжаваме ги, за да убием буржоазията’“, цитира проф. Лилков.
Революционните трибунали и машината за убийства
След преврата е създадена мрежа от революционни трибунали, които издават бързи и жестоки присъди, без реално разследване. „Не престъплението е важно, а доколко човекът е полезен или вреден за революцията“, обясни историкът.
Паралелно с това действа ЧК – извънредната комисия, чиито „двойки“ и „тройки“ произнасят смъртни присъди на място. В определени периоди, с личния подпис на Сталин, смъртно наказание е налагано дори на деца над 12-годишна възраст.
Особено показателни са думите на Феликс Дзержински: „Не им трябват четири стени, стига им една. Ако още не сте в затвора, това не е ваша заслуга, а наша недоработка“.
Терорът срещу селото и Голодоморът
След първоначалния удар срещу „класовите врагове“, терорът се пренася и върху селото. Отказът от влизане в колхозите превръща милиони селяни във „врагове на народа“. „За няколко житни класа хората са пращани в концлагери. За счупено колело от каруца – също“, разказа проф. Лилков.
Гладът се превръща в оръжие. Историкът определи Голодомора като умишлено предизвикан, особено в Украйна през 1932–1933 г. „Документите са на НКВД. Те сами са описвали какво се случва. Хората изяждат корени, кори, глина, стига се до трупоядство. Гладът превръща човека в звяр.“
Концлагерите, „шарашките“ и унищожената интелигенция
Сред жертвите на системата попадат и едни от най-големите умове на съветската наука и култура. Проф. Лилков разказа за лагерите „АЛЖИР“ и за т.нар. „шарашки“ – секретни конструкторски бюра, които на практика представляват затворнически научни центрове: „Туполев, Корольов, създателят на ‘Катюшите’ – всички те минават през тази система. Голяма част от съветската наука е изградена върху труд на затворници“.
Според данните, цитирани от проф. Лилков, между 1917 и 1922 г. населението на Русия намалява с близо 13 милиона души. „Само за пет години. Над 2 милиона емигрират, около 5 милиона умират от глад и болести, останалите са жертви на гражданската война и терора“.
