Остър коментар, публикуван във фейсбук страницата "Братя с Грим", разбуни духовете. Темата на публикацията е свързана с жестокия побой над старши комисар Николай Кожухаров в Русе, както и с поведението на ПП-ДБ - коалицията, която не видя трагедия и проблем, а видя възможност да яхне вълната.
Публикуваме коментара без редакторска намеса:
Преди дни, в САЩ, една украинка, избягала от войната, беше накълцана на парчета. Без причина. Просто защото един психопат е решил така.
А вчера, новината за куршум, пронизал американския активист и защитник на Доналд Тръмп - Чарли Кърк, ужаси милиони и показа колко сме близо до ръба. Този информационен куршум не просто отне въображаем живот. Той простреля в сърцето самата идея, че можеш да говориш свободно и да останеш жив.
Насилието има свой собствен език. Той не използва думи. Думите му са пукане на кости, вкус на кръв и тишината, която настъпва след това. Тази тишина е най-страшна.
В такава зловеща тишина, в една болница в Русе, лекари гледат как тялото на един мъж се изключва. Не, не го казват така. Казват „хеморагичен шок“, „остра хипоксия“, „колапс“. Преведено на човешки език, това означава: с един удар в гърба, неговата бъбречна артерия е разкъсана. Кръвта му не тече, а изригва в тялото му. Кръвното му се срива. Мозъкът му крещи за кислород, който никога не идва. Тялото му се гърчи в отчаян, неистов опит да оцелее.
Един ритник. Това е всичко, което е нужно. Часове по-късно, ти си на косъм от това да бъдеш просто парче месо на масата. Това не е просто побой. Това е смърт на лизинг.
Вижте ги. Това са те. "Децата". Тийнейджъри. "Спортисти". Позиращи с боксови ръкавици, с поглед на хищници. В басейн, с чаша бира и празен, нагъл поглед, който крещи: "Аз съм над закона". Издокарани позьори, келеши, които се мислят за недосегаем. И те наистина са вярвали в това. Затова и след като пребиват човек почти до смърт, си снимат клипче как бягат и крещят: “Ушев не може да ни хване!"
Но откога спортистите станаха квартални мутри? Никога не са.
Истинският спортист е дисциплина, чест и уважение. Той знае, че силата му не е за улицата, а за ринга. Извън залата, той решава проблемите с достойнство, не с юмруци. Това, което виждаме тук, не са спортисти. Това са помияри в анцузи.
И знаете ли кога насилието престана да бъде трагедия и се превърна в героизъм? В момента, в който лешоядите усетиха миризмата на кръв.
Докато един човек се бори за живота си, машината на ПП-ДБ не видя трагедия. Те видяха ВЪЗМОЖНОСТ. Ивайло Мирчев и цялата им кохорта не видяха разкъсана артерия. Те видяха перфектния повод да яхнат вълната на народния гняв и да го насочат натам, накъдето им трябва. Да крещят за оставки, да организират протести, да тресат държавата. Защото хаосът е тяхната естествена среда. За тях човешкият живот не е свещен. Той е разменна валута. Един труп повече е просто по-висок рейтинг, по-силен коз в политическата игра.
И кой е техният спасител? Техният Жан д'Арк на правосъдието? Методи Лалов. Човекът, когото изхвърлиха от своите редици и който ги заклейми. Съдията-активист на “Боец” - командата на известния като Гошо Тъпото бивш член на ГЕРБ и запленен почитател на Бойко Борисов, който е бил изгонен заради присвоен членски внос.
Радикалният политически играч, който захвърли тогата, за да се превърне в политическа бухалка на … този, който го пожелае. Човекът, за когото разделението на властите е досадна подробност. Да сложиш такъв човек начело на прокуратурата не е реформа. Това е преврат. Това е да дадеш ядреното куфарче в ръцете на пироман. Слава на Бога, че няма кой да гласува за него.
Защото, когато гледаш как лекарите се борят със смъртта и единственото, което виждаш, е политическа възможност…
Когато гледаш един народ, ужасен от насилието, и единствената ти мисъл е как да използваш страха му, за да докопаш власт…
Тогава ти не си политик.
Ти си лешояд. И заслужаваш само презрение.
