Икономистът Никола Янков коментира в предаването „Лице в лице“, че проектът за АЕЦ „Белене“ има шанс да се реализира, но само ако бъде прехвърлен в частния сектор. По думите му частни инвеститори засега не се канят в проекта, а именно от тях не могат да бъдат откраднати пари. Коментарът му бе свързан с намерението на премиера Румен Радев проектът да бъде подновен с финансиране от Европейския съюз и Украйна.
„От техническа гледна точка тази идея изглежда реалистична и изгодна. Само че аз бих казал, че парите не биха дошли от Украйна. Тя няма пари. Получава ги от Европейския съюз. Може някой ден отново да има средства и да ги върне, но към момента това не е факт“, коментира енергийният експерт и бивш министър на енергетиката Явор Куюмджиев.
Междувременно Радев разказа, че Зеленски отново му е предложил да купи реакторите от АЕЦ „Белене“.
Куюмджиев напомни, че украинската страна ги е искала и преди три години.
„Водиха се дълги преговори, които накрая завършиха безславно по публично неизвестни причини. Дали защото нямат пари, дали защото се случи нещо друго - не знаем. Но факт е, че в момента Украйна няма пари, освен европейските заеми, които всички ние предоставяме в подкрепа на справедливите ѝ усилия да изгони натрапниците. По този въпрос нямаме спор, но пари нямат“.
„Предполагам Радев има предвид използването на украински специалисти. В Украйна наистина има уникален капацитет от ядрени енергетици, физици и други специалисти, защото страната разполага с 14 ядрени реактора. Вярно е, че 6 от тях са окупирани от руснаците, но останалите 8 реактора се поддържат, модернизират и управляват от украински специалисти“, добави той.
Куюмджиев обясни, че Украйна още преди години е приела закон, забраняващ закупуването на каквито и да било стоки, произведени в Русия.
„Поради тази причина страната разви наистина огромен капацитет за поддръжка, строителство и експлоатация на ядрени централи. Вероятно това има предвид премиерът“.
Янков отбеляза, че не е в състояние да прецени доколко проектът е реалистичен и рентабилен, но самото осигуряване на финансиране понякога отнема години. „Освен това всичко останало трябва да е наред, за да се стигне до парите“.
„Тук говорим за две държави, които нямат средства. Едната е Украйна - по разбираеми причини. Другата е България. И тя няма пари, както научихме напоследък от финансовия министър. Също по обяснима причина - защото ги е разпиляла през последните 5 години с дефицити и заеми“, посочи той.
Според него двама души без пари се договарят помежду си, без да е налице „кръчмар“ - в този случай Европейската комисия, от която се очаква да плати сметката.
„Но това няма да се случи, защото не става дума за семки и бонбонки, нито за 5 лева. Говорим за сума между 8 и 15 милиарда евро или долара, в зависимост от това какъв ще бъде проектът. В крайна сметка шансът този проект да се реализира наистина съществува, ако бъде прехвърлен в частния сектор - там, където му е мястото“.
„Вместо премиерът да кани Европейската комисия да инвестира, тоест на практика да подари пари на България, което няма да се случи, защото няма причина за това, той би могъл да покани частни инвеститори да направят същото. Но не го прави. Жалко“, каза Янков.
Според него големият проблем с частните инвестиции в публичната инфраструктура, включително в енергетиката у нас, е липсата на възможност за корупция. „Тоест не можете да откраднете парите на частния инвеститор“.
„От Европейската комисия може да се краде. Това сме го виждали. Получава се успешно в държави като България. Държавните пари също се крадат много успешно чрез различни схеми с държавни предприятия и обществени поръчки. Нищо не спира нашите хора“, смята той.
Според него обаче нещата стоят по друг начин, когато процесът се контролира от частен инвеститор – в такъв случай кражба на средства е невъзможна.
„Затова нямаме магистрали. Затова нямаме и други големи публични инфраструктурни проекти. Защото частните инвеститори, които могат да ги построят, няма как да върнат корупционни пари, нито да се правят схеми с обществените поръчки за строителство и ремонти“, обяснява той.
„Ако говорим за икономическия смисъл и за шанса този проект да се случи - а той, между другото, може да има икономически смисъл, начинът е чрез частни инвестиции“, посочи Янков.
