Скандалът с неправомерното ровене в международната система за данни от пътнически полети - PNR, много бързо извади на показ една страшна истина – колко е опасно преяждането с власт.
По-малко от 100 дни, откакто една политическа формация притежава пълната власт в България, наяве излизат недъзите на представителната демокрация или по-точно защо от векове насам безброй политици и мислители са си блъскали умовете как да въведат механизми за взаимен контрол в обществените системи, за да се избегнат проблемите, до които може да доведе едноличната власт.
Какви са причините
Предпоставките за тежкия международен скандал със системата за трафична информация PNR (Passеnger Name Record) са няколко. На първо място имаме еднопартийна власт, която с внушително мнозинство поддържа правителство, а опозиционните сили са разпокъсани с малка електорална тежест и в конфликти помежду си. В тази среда на преден план излиза един свръхамбициозен вътрешен министър, който очевидно има личен конфликт с един от опозиционните лидери.
В случая неприязънта на Иван Демерджиев към Делян Пеевски избухва още по време на парламентарните избори, където двамата бяха водачи на депутатските листи в Кърджали. Именно в този регион е единственото място, на което „Прогресивна България” с водач на листата Демерджиев загуби изборите и то от ДПС на Пеевски.
Впоследствие фиксацията на Демерджиев по адрес на Пеевски получава допълнително окриление от средите на другите политически формации - ПП и ДБ, които от години оправдават съществуването си пред своите избиратели именно на базата на „борба с Пеевски”, която апропо редовно забравят в периоди, в които им е необходимо да се сглобяват с ДПС.
Какво се случи?
Пропагандната засилка от ПП и ДБ даде самочувствието на вътрешния министър да пресоли манджата по един от безбройните сигнали, които соросоидите периодично продуцират по адрес на Пеевски. В случая конспиративната теория за това колко често и с кого лидерът на ДПС е пътувал в чужбина със самолет. От парламентарната трибуна, Демерджиев цитира данни касаещи личния живот на опозиционния лидер, които очевидно не носят никакво доказателство за обогатяване с публични ресурси, а имаха за цел само да създадат негативни впечатления у публиката по адрес на Пеевски.
Андрешковщината под формата на бакалски сметки колко пари е дал Пеевски за чартъри не произведе нужния дефект. Конспирацията, че политикът е „водил в Дубай” държавни чиновници, за да урежда обществени поръчки също претърпя крах и то дотолкова, че Демерджиев да се принуди на изслушването в Парламента да опита да замаже ситуацията с члена на Конституционния съд Десислава Атанасова. Тук шефът на МВР, обаче сериозно настъпи мотиката. Не само заради това, че се оплете още при изслушването с дати и твърдения, нито дори, че Атанасова лично го опроверга, доказвайки го с документи - при това официално предоставени от МВР, че не е пътувала в един самолет с Пеевски.
Апропо, дори Пеевски и Атанасова наистина да бяха пътували на съседни седалки на частен самолет, това по никакъв начин не може да оправдае престъплението на Демерджиев – нерегламентирано ровене в личните дела на опозиционен лидер. Цялото оправдание на Демерджиев и пригласящите му соросоидни кръгове е затова, че е ровил в PNR и грубо е погазил международните правила за защита на поверителността, понеже уж разследва Пеевски за престъпления с публични ресурси. Само че данните дотук - при това признати и от самия Демерджиев са, че Пеевски не е ползвал публични ресурси.
Сред спътниците му няма „важни чиновници”, с които да се правят далавери с обществени поръчки, а единственото име, което „изгърмя” се оказа на човек, който по стечение на обстоятелствата е излетял от същото летище на същата дата, но към напълно друга дестинация. За която има и доказателства - справка от „Гранична полиция“ и печати в паспорта си.
Каква е опасността
Опасността за Демерджиев да не успее да се измъкне сух от този скандал няма смисъл да я коментираме. Той самият продължава да затъва със страшна скорост като дори в последните си медийни изяви говори за това колко паспорта имала Атанасова и кога и как се унищожава единия. Тук полицейщината вече градира в тотален произвол. Всеки който е пътувал извън Шенген с паспорт знае, че няма как да влезнеш с един паспорт, а да излезнеш с друг. Това е разказ за наивници.
Много показателно е, че от всички негови предшественици на поста, единственият, който тръгна да го защитава за нерегламентираното използване на PNR е Цветан Цветанов. Човекът станал символ за злоупотребата с власт в МВР да ти приглася е все едно, Владо Кузов да те препоръчва за възпитател в детска градина. Всички останали, изказали се публично досега по скандала бивши МВР шефове са категорични, че Демерджиев дължи множество отговори и с действията си не просто е нарушил законите, но е поставил на карта имиджа на страната ни.
Оправданията
И това е факт, който не може да бъде заличен с каквито и да било оправдания. Най-малкото тези, които в момента се опитват да лансират от обкръжението около Демерджиев. Като започнем от абсурдното твърдение на Цветанов, че Десислава Атанасова, която има входящ и изходящ печат от летището в Истанбул, била изкарана тайно още на софийското летище, за да я качат на чартъра с Пеевски ?!
Как точно се е получило това без клониране засега няма обяснение. И се стигне до също толкова сюрреалистичното твърдение, че Атанасова имала два международни паспорта - един дипломатически паспорт като член на КС, и един личен. И - видиш ли, така, се била озовала едновременно и в Дубай, и в Истанбул. Абсурд, който всеки пътуващ знае, че е невъзможен, защото ти бият изходящия печат на същото място и на същия документ като входящия.
През следващите дни вероятно ще чуем още подобни граничещи с фантастиката обяснения. Но нефелните опити за отвличане на вниманието с подобни фантасмагории, са обречени на провал. Демерджиев ще мине и ще замине дори с (или пък благодарение на) подкрепата на Цветан Цветанов и други подобни герои на антикризисния пиар. Проблемът е, че яркото му изгаряне е сигнална лампа за едно много по-тежко явление.
Да се върнем отново на PNR– там има много ясни международни правила. Конкретен орган (в случая звено в ДАНС) е единственият, който има право да рови в системата и то при обективни данни по разследване на тежки престъпления като тероризъм. В случая Демерджиев не само няма право, ами и МВР е отделен орган, който не би трябвало да може да разпорежда на ДАНС какво да прави и то без очевидно да има никакви аргументи.
Само, че един замозабравил се министър успява да прескочи всичките международни правила и всичките уж независими органи в държавата и да изрови лична информация касаеща опозиционен лидер, като я използва за политическа саморазправа и ухотно я предостави на медиите. Какви ли още нарушения може да се очаква от този безконтролен министър, управляващ силовия репресивен апарат в държавата.
Вероятно същият този въпрос си го задават и т. нар. „партньорски служби”, които в момента научават в недоумение по какъв начин се използва чувствителна информация, която са споделили с българските власти.
----------------
*Сентенцията е на древноримския поет Ювенал ( лат. „Quis custodiet ipsoscustodes?”) и е в основата на безброй разсъждения в посока на гарантиране на демократичността и ограничаване на прекомерната власт на институциите.
