Поредният британски политик, който се бореше с пълна сила за Брекзита, се отказва от по-нататъшната битка: след отказа на Борис Джонсън и разсипаната кариера на Майкъл Гоув, ето че и Найджъл Фарадж доброволно излиза от играта, коментира Барбара Везел За Дойче веле.
Той обяви, че се отказва от партийното лидерство на Партията на независимостта (ЮКИП). А очакванията бяха други: че Фарадж още дълго ще се наслаждава нагло на ролята си на победител. Но тъй като това е третото му поредно оттегляне от партийното ръководство, няма особени поводи за надежди, че Фарадж действително ще изчезне от политическия пейзаж. Явно той за пореден път играе някакви тактически игрички.

Какво е замислил Фарадж? За този ход на британския популист има две обяснения: някои подозират, че той се стреми към важна роля в следващия консервативен кабинет на Великобритания или поне в преговорния екип за Брекзита. Може би ЮКИП се готви и за скорошни предсрочни избори, надявайки се, че с някой нов по-сговорчив лидер начело би имала по-големи шансове, включително и да стане коалиционен партньор на торите. Който се е надявал, че Фарадж трайно ще изчезне от новините, се е зарадвал твърде рано.

Той успя да превземе с шокиращ успех всевъзможни ключови места в институциите: загнезди се в самото сърце на ЕС и прибира стотици хиляди евро от Европарламента, където блести предимно с лъжите и наглите си изказвания. При последната си изява след референдума Фарадж надмина себе си. За съжаление, останалите депутати бяха прекалено цивилизовани, за да извършат онова, което той заслужаваше – да го изхвърлят от залата.

Проблемът на безогледните и безхарактерни личности като Фарадж е в това, че те разрушават отвътре институциите на парламентаризма. И правят всичко възможно, за да ги унищожат. Шефът на ЮКИП десетилетия сипеше клевети по адрес на Европа. И Фарадж повтаряше своите лъжи толкова дълго, че накрая безхаберната публика започна да ги приема за чиста монета.

Трудно може да се обясни защо британските избиратели се подведоха по измамите на популист като Фарадж. Бившият банкер се изживява като човек от народа и го прави твърде цинично. Вотът срещу ЕС бил “победа над британския истаблишмън”, след което той се отправя към поредното градинско парти с магнати като Евгений Лебедев и Рупърт Мърдок, чиито десни издания помогнаха за победата на Брекзит. А цялата кампания на Фарадж за напускане на ЕС беше финансирана от милионите на един заможен предприемач. Точно както се полага на едно истинско всенародно движение.

Фарадж е тъмна фигура на политическия небосклон. Впрочем той възнамерява да получава заплатата си на евродепутат и занапред, докато Великобритания не напусне ЕС. Но не може ли да му бъдат замразени поне депутатските облаги и обезщетения?
Депутатите на ЮКИП били “като пуйките, които гласуват за собственото си заколение по Коледа”, заяви Фарадж на сбогуване – защото сами се отказвали от работните си места. Да му се доповръща на човек от подобно чувство за хумор!