"Нашият баща е Бандера, Украйна е наша майка, ще се бием за нея!" В едно видео, което беше публикувано в началото на май в социалните мрежи от защитниците на Мариупол, млада жена в камуфлажни дрехи пее песен с този текст, припяват ѝ мъжки гласове, пише "Дойче Веле".

Всички са насядали по земята в тъмнина, очевидно в подземията на "Азовстал" - последният бастион на украинската съпротива в окупирания пристанищен град. Отбраната на Мариупол е съставена основно от бойци от полка "Азов", който е част от националната гвардия. Всеизвестен факт е, че той е основан от радикални националисти.

Степан Бандера, който е убит от съветските спецслужби в Германия преди повече от 50 години, е най-известният украински националист. Името му се превръща в символ много преди началото на руската война в Украйна. За част от украинците Бандера е герой и пример, за руската пропаганда - той е враг. За руската армия той е знак, по който буквално се преследват украинци в окупираните територии.

Украинските медии цитират редица очевидци, които разказват, че руските войници търсели целенасочено "бандеровци" сред заловените от тях украинци. В опита си да оправдае инвазията в Украйна, руският президент Владимир Путин я нарече неизбежен сблъсък с "неонацистите и Бандера".

Бандера - живот и смърт

Биографията на Бандера е тясносвързана със Западна Украйна, която до 1939 е част от Австро-Унгария и от Полша. Роден е през 1909 в семейството на местния свещеник в село Стари Угринов. Учи в Лвов, където става част от подземния свят и се присъединява към Организацията на украинските националисти (ОУН).

През 1930-те години Бандера е един от организаторите на политически убийства, за които е осъден в Полша и пуснат от затвора в началото на Втората световна война. Скоро след това ОУН се разделя на умерено и радикално звено. Второто е оглавено от Бандера. Докато нацистка Германия се готви да нападне Съветския съюз, Бандера и поддръжниците му сътрудничат на Берлин.

На 30 август 1941 година се стига до ключовия момент в живота на Бандера: в окупирания от нацистите Лвов поддръжниците му провъзгласяват възстановяването на Украинската държава, която той трябва да ръководи. По това време Бандера е в Полша и германските власти не му позволяват да се върне в Украйна.

На Хитлер не му се нрави идеята за независима Украйна и Бандера е арестуван и пратен в концентрационния лагер Заксенхаузен, където остава през повечето време до края на войната. ОУН продължава да се бори за независимостта на Украйна. Но германците постепенно започват да преследват и убиват украински националисти. Самият Бандера живее в Мюнхен след края на войната. Застрелян е през 1959 от агент на КГБ.

Култът към Бандера в модерна Украйна

Дори и след смъртта си Степан Бандера остава на почит сред някои украинци. След разпада на СССР в Западна Украйна възниква същински култ към личността му: там за него напомнят музеи, паметници, улици.

Жителите на Централна и Южна Украйна обаче продължават да го възприемат по съветски пример - негативно. По времето на Виктор Юшченко, който става президент на Украйна през 2005 година, Бандера е обявен за герой на Украйна. По-късно президентът Виктор Янукович отменя това решение.

А колко популярен е Бандера в Украйна днес? Всяка година на рождения му ден поддръжниците му организират факелно шествие в столицата. След анексирането на Крим улица "Москва" в Киев е прекръстена на улица "Бандера".

С годините отношението на украинците към Бандера става все по-положително, но непосредствено преди войната хората бяха разединени по въпроса. Според проучване от април 2021 година, 32% от украинците гледат на Бандера положително и точно толкова - негативно.

"Почитането на Бандера е проява на селективна памет"

Андрес Умланд, експерт от стокхолмския Институт за изучаване на Източна Европа, смята, че култът към Бандера е "проява на селективна историческа памет".

Според него в Украйна Бандера се помни най-вече като радикален борец за независимост, който е бил в полски затвор и в германски концентрационен лагер и убит от КГБ.

"В същото време те си затварят очите пред факта, че както в началото, така и в края на Втората световна война движението, което Бандера е ръководил (ОУН), е сътрудничило на нацистите", казва Умланд пред Дойче веле. Експертът казва още, че сред историците има две гледни точки относно причините за това сътрудничество: едни го смятат за принудително, други отбелязват идеологическа близост.

Германо-полският историк от Свободния университет в Берлин Гжегож Росолински-Либе вярва, че и двете са верни. "Разбира се, Бандера е искал да създаде украинска държава, но е искал авторитарно фашистко управление, водено от него самия", казва Росолински-Либе пред Дойче Веле.

И двамата експерти отбелязват, че хората в Украйна предпочитат да не си спомнят за една тъмна страница от украинската история, в която главна роля играе движението на Бандера: става дума за Волинската трагедия - масовите убийства на поляци и евреи във Волиния.

Въпреки това Росолински-Либе и Умланд посочват, че самият Бандера не е пряко свързан с тези престъпления, тъй като по това време е бил в концентрационен лагер. "Важно е обаче да се отбележи, че членовете на ОУН се идентифицират с него", казва Росолински-Либе.

Умланд не смята, че Бандера е нацист. Нарича го "украински ултра-националист" и изяснява, че украинският национализъм от ерата на Бандера не е копие на германския нацизъм. Росолински-Либе има различна гледна точка. "Бандера може да бъде наречен радикален националист, фашист", казва историкът.

Той не е съгласен с тезата, че поддръжниците на Бандера са се борили наравно с германските нацисти и със съветското правителство: "Съветският съюз е най-големият враг на ОУН". Същевременно той отбелязва, че войските на НКВД брутално потискат съпротивата на украинските националисти, избивайки около 150 000 души в Западна Украйна и изпращайки над 200 000 в лагери.

Коментирайки "селективната памет" на украинците относно Бандера, Умланд отбелязва, че подобен феномен има и в други страни. Той дава пример с Германия, където една протестантска църква, улици и площади носят името на християнския реформатор Мартин Лутер, въпреки че той е известен с това, че "мрази евреите".

Според Умланд култът към Бандера е проблематичен за украинците, най-малкото защото усложнява отношенията на страната им с Полша и Израел.

Експертът смята, че сдържаните реакции на Израел относно войната в Украйна се дължат не на последно място и на култа към Бандера. Същевременно обаче от началото на руската нападателна война насам отношението на украинците към председателя на ОУН радикално се е променило: през април 2022 в проучване на агенция "Рейтинг" 74% от запитаните са изразили положително положение спрямо Бандера.