Изборите в Италия които се произведоха на 25 септември очертаха предварително много ясен фаворит за следващ министър-председател: Джорджа Мелони, лидер на крайнодясната партия “Братя на Италия”. Крайнодясна е всъщност за мнозина евфемизъм за неофашистка, или поне такава с ясно проследими фашистки корени, които поддръжниците є дори не отричат. За да бъдем съвсем конкретни, очертава се най-крайнодясното правителство от всичките 69 в следвоенната история на Италия, пише "Труд".

Но коя е самата Джорджа Мелони, на път да стане първата жена премиер на Италия?

Родена е през 1977 г. и произхожда от скромно семейство в работнически квартал в Рим. Бащата се изнася в Испания, където скоро напълно загубва интерес към Джорджа и сестра ѝ Ариана, така двете израстват само с майката и са принудени от тийнейджърска възраст да работят, за да подпомагат семейния бюджет.

Когато е на 15, се записва в “Младежки фронт” (част от “Италианско социално движение”), с което изумява членовете на основаната от поддръжници на Мусолини организация, които са само мъже и изобщо по това време е крайно нехарактерно жена да се запише в крайнодясна радикална организация. Но Джорджа бързо завоюва уважението на активистите със своята прямота, отдаденост към каузата и ясното послание “Аз съм една от вас”, което поддържа и до днес.

Основава, участва или ръководи редица младежки организации, през 1998 г. се присъединява към “Национален алианс” на Силвио Берлускони, където заема множество постове, а през 2008 г. с назначаването си за министър на младежта става и най-младият министър в историята на Италия изобщо. Заема поста до 2011 г. когато кабинетът на Берлускони пада безславно. През 2012 г. съосновава “Братя на Италия”, на която от 2014 г. е и президент.

Първоначално прочута с твърдолинейния си подход, у Джорджия се наблюдава все повече склонност към прагматизъм и компромиси, и определено може да се твърди, че ловко съчетава противоречиви позиции по различни въпроси: осъжда европейския федерализъм, пледира за повече национална идентичност и самостоятелност, симпатизира на низвергнатия от ЕС Виктор Орбан... но не е против 200-те милиарда евро по Плана за възстановяване и развитие, отпуснати за Италия; защитава традиционните християнски ценности и семейство, но самата тя не е омъжена; категорично е за твърд отпор към руската инвазия в Украйна, обаче през годините е изразявала неведнъж симпатии към Владимир Путин, а и коалиционните  партньори “Лига” на Матео Салвини и “Форца Италия” на Силвио Берлускони многократно са били обвинявани в топли връзки с “Единна Русия” на същия този Путин.

Теми, по които е непоколебимо против, остават нелегалната имиграция, абортите и еднополовите бракове... които теми на свой ред несъмнено ще са повод за търкания с ЕС.

“Братя на Италия” са единствените, отказали да влязат в широката коалиция на подалия оставка през юли т. г. Марио Драги и като такива, стават единствен отдушник на всички опозиционни настроения и съпротиви, най-вече свързани с COVID-19 кризата и нейните последствия.

През 2018 г. “Братя на Италия” бележи скромните 4% на изборите, но сега се очаква да вземе солидните 25%, което съчетано с прогнозни 12% от “Лига”, плюс 8% от Берлускони, ще даде на коалицията комфортно мнозинство спрямо основния конкурент - лявоцентристката формация “Демократическа партия” на Енрико Лета. Все пак обаче, гласуването за парламент в намален състав, с долна Камара от 630 на 400 представители, и Сенат от 315 на 200 представители, прави възможни повече изненади при крайните резултати.

Макар отдавна да не зове за изоставяне на еврото или дори излизане от ЕС, тя не пропуска да подчертае близките си отношения с партията, осъществила Брекзит - “Торите” във Великобритания. Още симпатизира на консерваторите в САЩ, полската “Право и справедливост”, унгарската “Фидес” и израелската “Ликуд”.

По повод честите референции за “Братята” като неофашистка или постфашистка партия, то според Мелони те “отдавна са предали фашизма на историята”. Мелони не отговаря на призивите да смени логото на партията - трицветен пламък, наследен от споменатото вече “Италианско социално движение” и съответно често асоцииран с носталигични чувства към фашизма. Поне името на партията - “Fratelli d’Italia” не поражда противоречия, тъй като това са първите думи от италианския национален химн (написан и композиран още 1847 г., но приет за официален едва през 2017 г.).

Джорджа Мелони от 2020 г. заема и една друга твърде влиятелна позиция, а именно предвожда “Европейските консерватори и реформисти” - Европейската партия, в която членуват полската “Право и справедливост”, както и все по-влиятелни партии от страни като Испания, Швеция и др.

Със своите странности

За да внесе яснота относно своята личност, през 2021 г. издава автобиографията “Аз съм Джорджа: моите корени, моите идеи”, където разкрива подробности за трудното си детство и беден произход. По-късно завършва държавно училище с профил лингвистика, а по времето, когато активно членува в младежки организации, работи като сервитьорка в заведения, бавачка и дори барманка в нощен клуб. Сред личните си странности разкрива, че обича да пише на ръка единствено в тефтери на квадратчета с главни букви и предпочита да чете партийните документи, принтирани в специфичен шрифт, и точно 12 пункта. Макар да няма официално сключен граждански или църковен брак, Джорджа живее със своя партньор - журналистът Андреа Джиамбруно, с когото отглеждат дъщеря си Джиневра, на 6 г.

 

Държи до края

Веднага забелязах и оцених нейните солидни качества. Тя е решителна, всеотдайна и винаги държи на думата си. Когато се заеме с нещо, концентрира се и не го пуска до края.

Марко Марсилио, съосновател на партията “Братя на Италия” и президент на регион Абруцо

 

Последна в списъка

Джорджа привлича много избиратели с това, че остана единствения лидер, когото още не са изпробвали. Това не е толкова идеологическа привлекателност, колкото тази на неизвестното, на аутсайдера, който не е управлявал, следователно все още може да му се вярва.

Лоренцо Прелиаско, политически анализатор

 

Лош знак за Италия

“В навечерието на стогодишнината от Походът към Рим (б. р. - когато Бенито Мусолини взима властта в Италия), имаме за първа политическа сила в Италия една партия с трицветен пламък за символ, която води корените си от фашизма и има за лидер човек, който произхожда от същата история и същите идеали.... Това не е добър знак за нашата демокрация.

Паоло Берици, разследващ журналист от “Ла Република”, специализира в крайно-десните движения

 

Ясна визия за Европа

Джорджа Мелони е лидер с много ясна визия за Европа: институция, която върши по-малко неща, но ги върши по-добре.

Рафаеле Фитто, член на Европейския парламент, Европейски консерватори и реформисти

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук