Ефектът "пушков механизъм" в дъното на бруталното убийство в Радомир
Според експерт стокхолмският синдром е защитен механизъм на жертвите
„Насилникът се формира в детството и обикновено самият той е преживял някакъв вид насилие. При всички положения насилието е компенсация на слабостта на насилника. Всичко, което прави е да поддържа вътрешния си баланс по отношение на това кой е той и какви са му перспективите през живота.
Това каза в ефира на NOVA NEWS криминалният психолог и бивш директор на Академията на МВР Неделчо Стойчев.
По думите му, когато децата стават свидетели на насилие те израстват травматизирани.
„Детето бъде лишено от детство и ще му бъдат разрушени най-важните нагласи към света. Ще бъде дълбоко травмирано със смачкано самочувствие”, уточни той.
„Стокхолмски синдром присъства като защитен механизъм в тези отношения, защото харесването на насилника е средство за оцеляване в семейния ад”, коментира Стойчев във връзка с нарязаната жена с макетен нож от мъжа си в София.
„Насилието не трябва да се приема като раздаване на възмездие за нарушени взаимоотношение. За да се стигне до такива драстични форми на насилие, то е част от междуличностните отношения между двамата партньори.
Насилникът винаги стоварва вината върху жертвата и намира повод, за да упражнява насилие. Насилието е компенсаторен механизъм за нарцистичната им несъстоятелност”, заяви криминалният психолог.
Стойчев коментира и убийството в Радомир, където мъж преди до смърт жена си, след като бил уволнен от работа, а ден преди това тя му направила забележка от битов характер. По думите това се наричало „пушков механизъм”.
„Този човек е приел уволнението като несправедливост. Тъй като няма как да отмъсти на тези, които го уволнили, прехвърля агресията си върху най-лесния човек – партньора”, каза той.
Последвайте ни
0 Коментара: