Малцина забелязаха една нечувана политическа договорка.
Патриотите подкрепиха - и ще подкрепят Бойко - но само при условие, че няма да си подава оставката преди да изтече мандата.
Политика ли е Заклинанието да не се подава оставка – или пресметливост, която трябва да минава за политика?
Патриотите ругаха Бойко, когато си подаде оставката, а и по-рано го правеха като хамали – и с удоволствие.
Но сега искат да го мляскат до Второ пришествие.

И какво?
Държавата може и да се срине – обаче няма да си подаваш оставката.
Дори да лазиш на четири крака – няма да ти разрешим.
Каквото и да правиш – нямаш право да се оттеглиш.
Каквито и дивотии да спретнат нашите министри – пак.
В ерата на милувките това е приемливо.

Днес трябваше да се зарадваме, че двайсет и няколко Зелени Краставици са пуснати в София.
Така наричали швейцарските трамваи, които позволяват и на хора с намалена подвижност да се качват в тях.
Онази история със Заклинанието за оставката е същата. 
ГЕРБ е Краставицата, с която Патриотите безпрепятствено ще могат да се катерят по властта и спокойно да се возят. 
Нанякъде.

Ясно е, че в политиката всеки спи с всеки – но е прекалено това да става на всяка цена.

Един писател казваше: „Нямам вяра и за две стотинки на хора, които са се набъркали в политиката за по-дълго време, отколкото трае обяда ми…“

***