ГЕРБ и ДПС остро се противопоставят на каквито и да е изслушвания в комисията "Нотариуса". 

Това заяви пред БНР Иван Брегов - правен експерт в Института за пазарна икономика. 

"ПП и ДБ се опитват по някакъв начин да я съживяват и да ѝ привнасят някакъв виталитет, обаче сама по себе си тя е доста беззъба. Още повече, че ги поставя и тях в уязвимата ситуация - доскоро крепейки някакво парламентарно управление, да не могат да бъдат остри по тези теми.

Сега вече пък ги припознават като свои, което е една много трудна позиция", добави мнението си той.

За отказа на и.д. главния прокурор Борислав Сарафов да се яви пред парламентарната комисия, Брегов коментира:

"В случая Борислав Сарафов нямаше да бъде питан по конкретно досъдебно производство, защото ние не знаем такова дали е образувано, как е образувано и какво се случва по него, а можеше да бъде питан по далеч по неудобните въпроси - ходил ли е в "Осемте джуджета", потвърждава ли се публично изтеклата информация на един от свидетелите, че над 10 пъти е бил той в "Осемте джуджета" и показанията, мисля на Любена Петрова, но не съм сигурен, защото бяха заличени данните от документите, които изтекоха, дали е получавал пликове с пари, как е ставало това, от самия Петьо Еврото. Точно по тези въпроси нямаше проблем да бъде питан Сарафов". 

Казусът "Божанов" отмира, смята Иван Брегов и добави, че прокуратурата ще действа по нейното досъдебно производство и нищо няма да последва, защото "години наред ще се протаква и нищо няма да излезе". 

"На територията на политиката казусът с Мартин Божанов - Нотариуса е похарчен. Остава да видим какво ще свърши прокурорът по разследване на главния прокурор", каза той.

Според правния експерт се преувеличава с недостатъците на Конституцията:

"Ако има някакъв тревожен въпрос, по който може би в някакъв момент и Конституционният съд ще се произнесе по дело 1 и 2 от тази година, е искането за обявяване на противоконституционност на част от текстовете. Основният проблем е процедурата, по която бяха приети и дали са спазени сроковете". 

Той посочи, че част от новите текстове са имали целта да "ударят" управленските амбиции на президента Румен Радев. По думите му обаче те са били лошо разписани в частта, където се споменават лицата, от които трябва да се избере служебен министър-председател.

Той смята, че не е лоша идеята парламентът да има контрол върху служебното правителство и да няма всевластност на президента, който и да е той, спрямо министрите, които могат да попаднат в това служебно правителство. Според него тази идея трябва да бъде адмирирана. 

"Слабо от правно-техническа гледна точка е това, че нашите видни съдебни променисти и реформатори не си направиха труда да напишат едни свестни мотиви към конституционния проект", коментира още Брегов.

Той напомни, че основната идея на конституционните промени е била за съдебната власт. Там като че ли нещата се случиха по подобаващ начин, смята експетът. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук