„Актуализацията на бюджета мина, но останаха неща, които ще трябва да бъдат разгледани от следващо Народно събрание и е твърде вероятно да има доактуализация на този бюджет за 2021 година, комбинирано с изготвянето на проектобюджета за 2022 година и макрорамката за следващите 3 години.“

Това заяви в интервю за БНР икономистът и финансист Румен Гълъбинов.

Сред необсъдените теми той посочи минималната работна заплата заради галопираща по думите му инфлация, както и промените в данъчните закони заради временното намаляване на ДДС за определени стоки.

„Другият въпрос е за преките данъци, подоходния данък – дали ще има необлагаем минимум и дали ще продължи да се прилага плоският данък или ще се възприеме прогресивно подоходно облагане.“

Гълъбинов определи като полезни антикризисните добавки към пенсиите до края на годината.

Влизаме в есенно-зимния период, застигна ни нова вълна на коронавируса, макар и с по-малко рестрикции в икономиката, отбеляза икономистът.

„Дано не се стигне до нов локдаун. Има известни рискове, свързани с това, че поради новата епидемиологична обстановка, бихме могли към края на годината да влезем в лека рецесия, тези бюджетни приходи вече да не са толкова и да трябва някои от тези вече увеличени пък държавни разходи да се финансират и от друго – например емитиране на нов дълг…“

В предаването „Нещо повече“ Гълъбинов коментира, че въпреки политическите ни проблеми не би следвало икономически и финансов документ като Плана за възстановяване да изостава.

Дотук би могло да кажем, че служебното правителство се справя добре, но голяма част от предизвикателствата остават и за следващото такова правителство, включително контролът на инфлацията и компенсационните и антикризисните мерки, подчерта икономистът. Той допълни, че може да се наложи следващият служебен кабинет да изготвя бюджета за догодина.

„Ако има приемственост между двете служебни правителства, ще бъде най-добре, тъй като може да се наложи и второто служебно правителство да работи малко по-дълго време, отколкото му е предвидено.“