Кризата се управляваше еднолично, от Министерския съвет и бившия премиер, което доведе до много от негативните последици, каза в интервю за БНР здравният икономист от Експертния клуб за икономика и политика Аркади Шарков.

Той анализира изводите от доклада на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) на причините за голямата смъртност у нас от началото на пандемията.

„Статистиката в България така или иначе е изкривена, когато някой почине“, посочи Шарков и напомни, че България е с много болно население и висок рейт на сърдечно-съдови заболявания. Към това се добавя и скритата заболеваемост от коронавирус през миналата година на нерегистрирани хора, които не са стигали до лечебните заведения.

Лекуването на Covid-19 във всички болници е било логично и удачно само в началото на здравната криза, смята Шарков.

Относно едва вчера огласената препоръка да се анализира колко инфекциозни отделения има в страната, Аркади Шарков изтъкна, че е ключово да се знае какъв тип отделения има във всеки един регион, особено с оглед на бъдещи подобни здравни кризи.

В очакване на „по-ясна и едноизмерна стратегия“ на здравното министерство за следващите месеци Аркади Шарков изтъкна, че не трябва да липсват времеви граници за ограничителните мерки, така че да има яснота и за населението, и за бизнеса.

Промените в здравната система трябва да са базирани върху данни, а не върху „щения“ на един или друг министър, коментира още здравният икономист.

Запитан как гледа на идеята на главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев нежелаещите да се ваксинират да заплащат сами своето лечение от Covid-19, ако се разболеят, Шарков каза, че „това е по-скоро малко размахване на пръст от доц. Кунчев“ и ще бъде посрещнато негативно от населението.