За първи път от повече от век насам Русия изпадна във фалит по държавния си дълг в чуждестранна валута. Преди седмица изтече гратисният период за 100 милиона лихвени плащания в долари, които Москва плати в рубли, но заради санкциите парите не могат да стигнат до крайния получател.

Досега Москва намираше начин да заобикаля ограниченията, наложени заради започнатата от Русия война срещу Украйна, но едномесечният гратисен период, даден от Съединените щати, изтече и така Руската федерация се оказа дефолт - т.е. невъзможност да плаща задълженията си към кредитори.

Кремъл определи ситуацията като "фарс", въпреки че западните санкции все повече задъхват руската икономика. В същото време високите цени на енергоносителите, които Русия все повече насочва към Азия, ѝ носят приходи.

Засега Москва устоява на "икономическата болка", с която се свиква - поне това е мнението на професор Бенджамин Коуст, преподавател по икономическа история в университета Wake Forest в Северна Каролина.

Доколко дълговият фалит наистина може да е проблематичен за Русия, която и без това е с намалени възможности за финансов ресурс от Запада?

Поне на теория начинът, по който фалитът работи, е, че международният капитал в крайна сметка ограничава възможността на страната, изпаднала във фалит по дълговото си плащане, да получава нов кредитен ресурс. Обикновено банките оказват натиск върху правителствата да се намесят.

Можем да се върнем в края на XIX и началото на XX век и да вземем пример от доларовата дипломация на Съединените щати.

Тук сме в обратната ситуация. Банките биха искали, или поне теоретично, да продължат да имат бизнес отношения с Русия, но те са ограничени заради наложените санкции към Москва.

Струва ми се, че един въпрос, по който трябва да помислим или да гадаем, е до каква степен банките ще окажат натиск върху европейските и върху американското правителство да им разрешат да "пуснат" парите. Сещам се за един исторически аналог - ситуацията от 1979 година с американските заложници в Иран.

Тогава страната също искаше да погаси задълженията си, но наложените ѝ санкции попречиха на американските банки да направят транзакциите.

Изход от тази ситуация беше намерен чрез серия от дипломатически преговори, в резултат на които през 1981-а беше създаден специалният арбитражен трибунал в Хага, който уреди разплащания за милиарди долари в полза на американци и на иранци, понесли загуби заради заложническата криза.

Трябва обаче да имаме предвид, че Техеран и Вашингтон все още, меко казано, не са в добри дипломатически отношения.

Но ако се върнем към днешните санкции и фалити - ще трябва отново политическо решение и може би още има някакъв шанс за отношенията между Съединените щати и Русия. Освен това банките може да окажат натиск и да се стигне до вдигане на санкциите конкретно по тази линия, макар и да останат в по-широк аспект. 

Кремъл обяви фалита за "фарс", но не е ли възможно и останалите кредитори на Русия да си поискат парите, и то предсрочно? Обикновено така са оформени международните заемни споразумения.

Със сигурност един от проблемите с фалита е, че банките няма или е много малко вероятно да отпуснат нови пари. В началото Съединените щати разрешиха на Руската централна банка да използва резервите си, за да погасява задълженията си.

Тази "вратичка" в санкциите обаче беше затворена в края на май. Разбира се, всичко е въпрос на дипломация. Мисля, че тази празнота беше оставена, за да се позволи на Русия да не изпадне във фалит - може би с надеждата, че се оставя възможност ситуацията да бъде решена с дипломатически средства.

Когато обаче стана ясно, че няма такива изгледи в тази посока, "вратичката" беше затворена. Американското правителство се надяваше по този начин да накара международните кредитори да избягват да правят бизнес с Русия.

В краткосрочен план обаче този фалит не е от голямо значение, защото така или иначе никой не отпуска заеми за Москва вече. 

Поне не от западните страни, макар че ръцете на някои от тях все още са изцапани с кръв.

Парите, които Русия използва, за да финансира водената от нея война в Украйна, поне отчасти са от сметки в Европа и в Съединените щати. Това е начинът, по който политиката и икономиката си взаимодействат.

Като се вземе предвид фактът, че Съединените щати и Европа са най-големите кредитори в света, същото може да се каже за всички въоръжени конфликти по света. Под някаква форма парите идват от Запада.

Включително и като плащания за руски петрол. Ще сработи ли идеята за ограничаване на цената на руския нефт, който все повече се пренасочва на Изток, където изобщо не са толкова критични към Москва заради нахлуването в Украйна?

Пример за това е Индия, която купува все повече руски петрол, рафинира го и след това изнася част от тези вторични продукти за Съединените щати и за Европа. Действията на Китай по подобен начин представляват голяма въпросителна.

Това, което искам да видя, е докъде ще стигнат държавите, които налагат санкции и как ще реагират останалите държави. На теория никой не би желал да бъде подложен на санкции. Освен това, ако има ценови таван, това би спестило пари на Индия и Китай.

Колко дълго могат да бъдат ефективни санкциите? От 2014-а знаем, че руската икономика е способна да се нагоди към тях. Вярно е, че сега те са много по-мащабни, но икономиката на Русия може да се окаже още по-гъвкава. А, за съжаление, няма изгледи войната в Украйна да приключи скоро.

Теорията на санкциите е, че те причиняват икономическа болка, която води до политически натиск върху властта от страна на гражданите или от определени групи от хора. Те би трябвало да настояват правителството да промени политиката си или да снемат доверието си от него.

Идеята на част от наложените санкции - тези срещу руските олигарси - е, че тези богаташи имат влияние върху Путин и след като самите те са санкционирани, може да му окажат натиск. Това принципно е вярно.

Но историята на икономическите санкции показва, че те не са много ефективни срещу велики сили - не могат да ги накарат да предприемат някакви драматични политически промени.

Със санкции може успешно да се оказва натиск, но яма прецедент в историята - с тях да бъде принудено едно авторитарно правителство да се откаже от някакви свои действия.

Популистите умеят да преминават през много голяма икономическа болка, особено ако са автократи. А под бремето на санкциите, хората често си казват, че врагът е виновен и че трябва да устоят.