Вчера, 10 октомври, в авиобазата Хмеймим в Сирия изненадващо се разби при излитане руски свръхзвуков фронтови бомбардировач Су-24М2: самолетът не излетял, не успял да спре в пределите на пистата и излязъл извън нея, като екипажът загинал. Това е повод БЛИЦ да разгледа трудната съдба на този безспорно силен самолет, белязан от почти 100 тежки инцидента, като в 40% от тях е загинал поне единият от двамата летци.
Всички 1400 произведени самолета от този тип са конструктивно сложни машини. Косвена представа дава оборудването в пилотската кабина, командващо системите на бомбардировача: 46 индикатора, 206 сигнални лампи и лампи-бутони, над 20 ръчки, над 300 изключватели и превключватели.
 
Високата наситеност с електроника и автоматика провокират на свой ред множество откази на системите.
 
Държавните изпитания на самолета са проведени от януари 1970 до юли 1974 г., приет е на въоръжение през февруари 1975 г. По време на тестовите полети възникват „титанови” пожари в лопатките на компресора на двигателите АЛ-21Ф3 и взривове в горивните камери.
 
Първата катастрофа е още на 28.8.1973 г. при това е двойна – загиват екипажи в Ахтубинск и в Липецк. Общо по време на изпитанията са загубени 14 броя Су-24 и са загинали 13 летци-изпитатели, чрез катапултиране са се спасили само 8 души.
 
Тежките аварии и катастрофи продължават и след като самолетът е приет на въоръжение: неизправности в двигателите (запалват се във въздуха), дефекти в хидросистемата, отказвало управлението, само едното крило си променяло стреловидността...
 
В интернет се сочи източник, според който само в периода 1988-1992 г. се разбили 27 самолета, но цифрите изглеждат завишени. Факт е обаче, че през 1998 г. заместник-главнокомандващият ВВС Виктор Кот заявил в Държавната дума, че „Су-24 сега са най-аварийните летателни апарати”.
 
В различните статистики има разминаване в изброяването на инцидентите със Су-24, но техният общ брой е доста над 80. В това число не влизат бойните загуби в различни конфликти (Чечня, Южна Осетия, Сирия), пропуснати са и различните инциденти във ВВС на Алжир, Либия, Иран, Сирия, Таджикистан и Украйна. Не влизат и двата загадъчни случая, когато на руски летища изгарят наведнъж по три бомбардировача (единият е в навечерието на инвентаризационна ревизия).
 
Голямата аварийност на Су-24 напомня за прословутия „летящ ковчег” МиГ-19. И двата силни самолета ги обединява фактът, че в някаква степен бяха преходни между две поколения и не бяха докрай „изпипани” (спираха двигатели във въздуха, отказваше хидравлика и автоматика).
 
Сходни факти и аналогични разсъждения се отнасят и за уникалния по възможности американски F-104 Starfighter. Само месец след доставянето в Германия (януари 1962 г.) се разби първият изтребител, на 19 юни с.г. се разби цяла група от 4 самолета, а до 11 декември 1984 г. загинаха 116 германски летци. Общите загуби на ФРГ възлязоха на колосалните 30% от доставените 960 изтребителя. Канада пък загуби цели 46% от парка F-104s (110 от 235).
 
Концепцията за изброените три типа изтребители (вкл. F-104) идваше малко подранила във времето – военната наука формулира потребности, изпреварили възможностите в развитието на техниката. Проблемите на МиГ-19 бяха решени с МиГ-21, а Су-24М2 сега изразходва в Сирия по прякото си предназначение остатъчния времеви ресурс, преди да го замести Су-34.
 
Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ