Настоящият международен ред, чието разположение на силите се различава от това, което започна да се оформя след края на Втората световна война в Европа, "засенчва перспективите за устойчиво бъдеще", пише El Periódico.

Изданието посочва като най-важен проблем на нашето време нежеланието на страните по света да си сътрудничат за решаването на глобални кризи, пише "Поглед инфо".

На 8 май 1945 г. е подписан Актът за капитулация на фашистка Германия, който отбелязва края на Втората световна война в Европа. За кратък период от време се формира нов международен ред, наложен от Съединените щати и Съветския съюз, който прерасна в студена война, разделение на блокове и надпревара във въоръжаването. Според El Periódico обаче 75 години по-късно балансът на силите в света се е променил.

Както отбелязва испанското издание, понастоящем САЩ преминават през „безпрецедентен социален разкол“, Русия е значително отстъпва по мащаби на СССР, а Европа е разкъсвана между „единство на действията и националистически подем“. В същото време Китай се стреми към хегемония, а някои от победените страни - Германия и Япония, се превърнаха в "велики икономически сили".

В същото време El Periódico вижда четири променливи като определящи фактори в конфигурацията на съвременния свят: демографският растеж, глобализацията на икономиката, технологичната революция и нарастването на неравенството.

И така, ако през 1950 г. 22% от жителите на света са живели в Европа, днес европейците съставляват само 10%, докато 57% от хората живеят в Азия. В същото време демографските и икономическите промени доведоха до увеличаване на неравенството, което значително се изостри в контекста на пандемията от коронавируса.

Според оценката на нестопанската организация Oxfam, през 2018 г. обемът на частния капитал в богатите страни варира от 400% до 700% от общия частен капитал, намиращ се в държавна собственост. Подобни показатели, пише El Periódico, са резултат от спад на благосъстоянието на хората.

Едновременно с това експертите смятат, че страните не могат да се справят с пандемията единствено с национални усилия, но не се стремят да си сътрудничат в борбата срещу разпространението на COVID-19. В същото време „решаването на проблемите на настоящия момент трябва да се комбинира с глобална програма за сътрудничество“, заяви американският дипломат Хенри Кисинджър в своята статия за The Wall Street Journal.

Не по-малко нагледен пример за нежеланието на държавите да си сътрудничат е борбата срещу кризата в околната среда. И така, въпреки опита за съвместно действие, чрез поемане на задължения по Парижкото споразумение от 2015 г., САЩ, водени от президента Доналд Тръмп, решиха да се оттеглят от договора, регламентиращ мерките за намаляване на въглеродния двуокис в атмосферата, като по този начин възпрепятстваха координираното решение на проблема.

El Periódico заключава, че настоящият международен ред, който се основава на отхвърлянето на сътрудничеството при решаването на критични проблеми, „прави по-мрачни перспективите за устойчиво бъдеще по отношение на околната среда, разпределението на богатството и социалното сближаване“.