Над 1 млрд. лева е залогът в бъдещ арбитраж заради спиране на сделката с ЧЕЗ. Това посочва енергийният експерт Галина Александрова в своя позиция по темата. 

„Най-пресен пример за груба намеса в делата на частни компании в противоречие с европейското законодателство и правните норми е политическият натиск за спиране на сделката за активите на ЧЕЗ в България. След отказа от идеята за влизане на държавата в сделката, ЧЕЗ и компанията купувач трябваше да преминат през препитване в парламентарната комисия по енергетика, създадена беше и временна парламентарна комисия за разследване на обстоятелствата около сделката за ЧЕЗ“, заявява Галина Александрова, цитирана от Фокус.

„Междувременно парламентът реши Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да има правомощия да се произнася по търговски сделки. Част от депутатите - основно тези от левицата, разчетоха това като право на регулатора да спира сделки между частни търговски дружества и сега се опитват да пренесат това право върху сделката за ЧЕЗ, въпреки че там вече има подписан договор. И след като стана ясно, че това не може да стане без разписани правила кога, как и коя сделка да бъде спирана, сега предстои да се пишат критерии. А понеже те ще бъдат писани и одобрявани от същите тези политици, може да се предположи каква огромна територия за субективизъм ще се отвори при подобни оценки в бъдеще“, посочва още тя.

„Прехвърлянето на тези правомощия към сделката с ЧЕЗ, която в правен смисъл е приключена с подписване на договора, би било още по-драстична намеса в делата на частни компании и ще бъде силен коз за чешката компания, която, вече е ясно, в случай на прекратяване на сделката ще заведе арбитражно дело срещу българската държава за стойността на сделката – според неофицилна информация за 360 млн. евро. Отделно компанията купувач Инерком също ще заведе арбитгражен иск за понесени щети в резултат на направени разходи и пропуснати ползи. Така залогът за политическото късогледство и нерешителността на управляващите скача над 1 млрд. лева и ще бъде платена от бюджета, т.е. От българските данъкоплатци“, отбелязва експертът.

„Важно е да се припомни, че когато се продаваха остатъчните дялове на държавата в електроразпределителните дружества, нямаше никакви критерии - продажбата стана през борсата с единственият критерий най-високата цена. При сделки между две частни компании обаче държавата ще налага критерии - това е пълен нонсенс. Ефектът от тези самодейни инициативи е точки в полза на бъдещи претенции на ЧЕЗ и гарантира загуба за българската държава в евентуално ново арбитражно дело“, допълва тя. 

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!