Европейските бюрократи се надяваха да действат като лидери на супердържава, подхождайки безкритично към сключването на голямата търговска сделка с Канада и давайки ход на плана от името на страните-членки и дори държави отвъд границите на ЕС, пише британското издание Express.
Но окуражени от вота за брекзит националните държави бяха в състояние на бунт, принуждавайки ЕС да преосмисли действията си.

В крайна сметка търговският договор с между ЕС и Канада (CETA) ще бъде обект на ратификация от парламентите на всички държави-членки.
Натискът за това дойде от целия блок, но бе подет главно от правителствата на Франция и Германия. Това дойде като звучен шамар за председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Въпреки вота на Великобритания за напускане, който бе повече от ясен сигнал, че националните държави се противопоставят на загубата на суверенитета си в полза на неизбраната брюкселска бюрокрация, Юнкер заяви миналата седмица, че според него няма нужда парламентите на страните-членки да се въвличат във вземането на решението за сделката.

Финансовият министър на Франция Матиас Фекл, заяви че е „невероятно“ как Брюксел планира да третира сделката като решение на всеобхватното тяло на ЕС.
Той добави: „Намирам го за халюцинация само няколко дни след резултатите от британския референдум някой да си представи този тип процедура на нивото на Европейската комисия“.

Решението на Юнкер да действа от името на супердържава поставя сключването на СЕТА под въпрос. Сега тя трябва да бъде одобрена от 40 национални и регионални събрания.

Твърди се, че сделката ще увеличи обмена на стоки и услуги между ЕС и Канада с 26 млрд. годишно, но може да се окаже, че държавите предпочитат суверенитета си пред финансовите изгоди.