Присъствието на сухопътни войски на НАТО и военна авиация на територията на Унгария създава условия за повторение на трагичния исторически прецедент, в резултат на който тази страна някога вече беше въвлечена във война с Русия.

Унгарското министерство на отбраната съобщава: „Въздушните маневри на силите на НАТО в Източна Европа се провеждат в западната част на страната и ще продължат до вторник, 29 март.

По време на учението групи от унгарски диспечери ще изпълняват съвместни задачи с американските самолети Ф-18 “Супер Хорнет”. Според министерството целта на тези действия е чисто отбранителна, но те бележат "преход от стратегия за възпиране с помощта на прикрития към възпиране с помощта на предна отбрана". 

Унгарският министър на отбраната Тибор Бенкьо също каза, че Многонационална група на НАТО ще проведе учения на полигона “Баконь” западно от Будапеща. Според него в настоящата ситуация присъствието на чужди военни в източната част на страната, тоест по-близо до границата с Украйна, не изглежда целесъобразно.

Особено забележителен е фактът, че в рамките на тези въздушни учения ще бъдат включени редица унгарски военни летища и полигони, които по навремето са били обект на ВВС на Южната група съветски сили в Унгария. По-специално в градовете Нодьканижа, Нодятад, Капошвар, Сигетвар, Шармелек, Золокаров и Капошояк.

Аз, бивш офицер от щаба на Южната група въоръжени сили, който някога е пътувал до всички тези гарнизони, няма нужда да говоря за „вроденото миролюбие“ на НАТО и за факта, че този военен блок „не се разширява до изток." И още как се разширява! Освен това се разширява за сметка на бившата ни сфера на влияние и стратегическия пояс за сигурност на СССР.

Унгарските власти несъмнено полагат значителни усилия, за да гарантират, че страната им няма да влезе във военна конфронтация с Русия заради Украйна.

Те обаче постепенно са принудени да се оттеглят под безпрецедентния натиск, на който са подложени отвън, от центровете за вземане на решения на НАТО. Това беше потвърдено на 27 март от безцеремонно послание на полския президент Анджей Дуда, който всъщност заплаши Унгария с „последствия“ и „висока цена“ за нежеланието ѝ да се присъедини изцяло към антируските усилия на НАТО.

Във всеки случай появата на унгарска територия на бойна авиация на НАТО, както и на някои сухопътни бойни групи, само по себе си е рисков фактор за тази страна. Особено като се вземат предвид някои от уроците по история, които в днешна Унгария не всеки помни добре.

Днес малко хора знаят, че по време на Втората световна война Унгария, въпреки че е съюзник на нацистка Германия, въпреки това не бърза да следва Хитлер във всичко.

Такава донякъде независима политическа линия (нещо подобно на отношенията между правителството на Виктор Орбан и върхушката на Европейския съюз) води до факта, че на 22 юни 1941 г., когато Третият Райх напада Съветския съюз, унгарската армиядори не е предупредена.

Това неучастие на най-близкия съюзник в избухването на общоевропейска война срещу СССР дразни и ядосва германския фюрер, който разчита на помощта на 27 напълно боеспособни унгарски дивизии.

И точно 4 дни след началото на германската инвазия в СССР, словашкият град Кошице, който по това време е под контрола на Унгария, внезапно е подложен на въздушен удар. Загиват 30 души, а още 285 са ранени.

Тази история все още е една от неразгаданите мистерии от онова време. Все още не е напълно ясно кой точно е бомбардирал Кошице. Не са представени никакви материални доказателства за участие на която и да е държава в бомбардировките.

Въпреки това в Будапеща и Берлин веднага е обявено, че това е „работа на Съветите“. И Унгария обявява война на Съветския съюз още на следващия ден.

Но предвид очевидното нежелание на съветското ръководство да се сдобие с друг военен противник – Унгария – версията за „съветската въздушна атака“ изглежда не съвсем убедителна. Но провокативен набег на Луфтвафе, за да подтикне унгарците да участват във войната, изглежда повече от възможен.

И ние запомнихме това, защото унгарската история сякаш се повтаря. И днес Унгария по същия начин се тласка в окопите на Източния фронт, а над територията ѝ вече кръжат самолети на НАТО. В случай на съответната заповед не им струва нищо да изобразят поредното „руско въздушно нападение“ над някой унгарски град. И медиите в целия евроатлантически регион ще подкрепят това.

Така че унгарските власти, поне като имат предвид много тежкото им положение като член на ЕС и НАТО, трябва да проявят най-голяма бдителност в близко бъдеще, за да не станат отново жертва на стандартна западна провокация.

Може да бъде последвано от такова тъжно развитие за унгарците, в сравнение с което дори поражението на Унгария във Втората световна война може да им се стори невпечатляващ спомен.

Юрий Борисов