Конфронтацията на Русия със Запада в икономическата сфера, след инвазията на Кремъл в Украйна, навлиза в опасен нов етап, пише за Financial Times Александра Прокопенко, изследовател в берлинския Център за източноевропейски и международни проучвания.

Досега Москва фокусираше своите ответни на западните санкции мерки предимно върху притискане на европейските енергийни пазари. Но след поредица от съдебни решения в Европа, замразяващи руски активи там, Кремъл започна ескалация и създаде правна рамка за временна национализация на чуждестранни активи.

Под заплаха са проекти, които са стрували милиарди долари и са отнели години упорита работа, като е вероятно руското правителство да упражни персонализиран подход към всяка чуждестранна заинтересована страна, опитвайки се да подклажда нови разделения на запад, като същевременно облагодетелства групите с интереси в Русия.

Първите жертви на новата политика - руските активи на две европейски енергийни компании, финландската Fortum и германската Uniper - наскоро бяха поставени под временно държавно управление с указ на руския президент Владимир Путин.

Действията на Кремъл изглежда са били предизвикани от федералния административен съд в Лайпциг, който отхвърли иск на държавната "Роснефт", ръководена от Игор Сечин, дългогодишен съюзник на Путин, смята анализаторът. Искът на руската петролна компания беше срещу германското правителство и решението му от септември да постави активите на компанията в Германия под надзора на националния енергиен регулатор.

Преди тази стъпка "Роснефт" беше третата по големина петролна рафинираща компания в Германия, държейки повече от 12 процента от преработвателния капацитет на страната.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук