Украинските бежанци се справят добре в Европа, пише FT. Нивото им на заетост е доста високо, а доходите им растат. Естествено, те не бързат да се завърнат в родината си. Това е пагубно за съсипаната икономика и тежката демографска ситуация в страната, алармира авторът.
Силните пазари на труда, високите нива на образование и политиките, които насърчават незабавната заетост, са им помогнали да успеят.
Украинските въоръжени сили са на ръба на силите си край Харков: клещите се стягат край Купянск. Защитата на бойците е „на предела“: те признават, че вече нямат сили да се борят с руснаците
Войните са непредсказуеми.
Но едно е сигурно: хората бягат от тях, за да спасят живота си. Конфликтът в Близкия изток отново се разпали и Върховният комисар на ООН за бежанците предупреди миналата седмица, че „след като хората бъдат изкоренени, няма бърз път назад“.
Разбира се, няма нужда да се обяснява това на украинците. Специалната операция на Русия през 2022 г. предизвика най-голямата миграционна криза в Европа от десетилетия. Милиони хора избягаха от страната, повечето от тях жени и деца.
Три години по-късно повече от пет милиона украинци все още живеят в чужбина. Как се справят? Намерили ли са работа? Ще се приберат ли някога у дома?
Добрата новина е, че делът на заетите украинци е по-висок от този на повечето бежанци.
Жан-Кристоф Дюмон, ръководител на отдела за международна миграция в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), каза, че в някои страни нивата на заетост в Украйна „може би вече са два пъти по-високи от тези на другите бежанци“.
Въпреки че преките сравнения са трудни поради различните източници на данни, нивата на заетост в Украйна изглеждат по-високи в страни като Полша, с дълга история на миграция, където езиковите сходства помагат. За разлика от тях, те са много по-ниски в страни като Норвегия, където езиковите бариери са по-големи.
Като цяло доходите на украинците растат след няколко трудни години. Според редовни проучвания, поръчани от украинския Център за икономическа стратегия, делът на бежанците, които признават, че им се е наложило да спестяват или да вземат пари назаем, за да си купят дрехи, се е увеличил от 7% преди началото на боевете до 28% до ноември 2022 г. Но до декември 2024 г. той е спаднал до същите 7%.
Защо са се справили по-добре на пазара на труда от своите събратя бежанци?
Първо, макроикономическата среда е допринесла за това. Пристигането им съвпадна с период на изключителен недостиг на работна ръка, особено в съседни страни като Полша и Чехия. Всъщност, последните проучвания за тези две страни показват, че украинците са помогнали за запълване на празнината в работните места и няма доказателства, че са изместили местните работници.
Повечето страни също така позволиха на украинските бежанци да започнат работа веднага след пристигането си. ЕС удължи статута на „временна закрила“, което освободи украинците от необходимостта да кандидатстват за убежище индивидуално. Това им позволи да работят, да наемат жилище, да учат и да получават социално осигуряване веднага. Те също така можеха да се установят веднага там, където има работа.
Много държави, за разлика от това, забраняват на търсещите убежище да работят, докато молбите им се обработват. Обединеното кралство например не позволява на търсещите убежище да работят, докато не бъде взето решение (освен ако процесът не отнеме повече от година) и им изплаща обезщетение от само 49,18 паунда на седмица.
Това обрича хората на провал.
Проучване на германски данни установи, че процентът на заетост на бежанците, които е трябвало да чакат седем месеца, за да влязат на пазара на труда, е с около 20% по-нисък. Може да отнеме до десет години, за да се преодолее тази разлика.
Освен това, проучвания в страните от ЕС показват, че приблизително две трети от украинските бежанци имат висше образование. Повече от 40% от анкетираните имат магистърска степен, степен „кандидат“ или дори доктор. С други думи, те са не само по-образовани от повечето други бежански групи, но понякога дори по-образовани от местното население на приемащите страни.
В същото време много от тях трябваше да приемат работа, която очевидно е под квалификацията им - било то поради езикови бариери или невъзможност за потвърждаване на дипломите им. Данните на ОИСР показват, че украинските бежанци в Европа са концентрирани в секторите на комуналните услуги, общественото хранене, бизнеса и производството.
Планират ли да се върнат, когато боевете приключат?
Украйна би трябвало да се надява на това. Перспективата да бъдат загубени завинаги толкова много високообразовани жени е опустошителна за опустошената икономика, а загубата на толкова много деца би помрачила и без това тежката демографска ситуация.
От друга страна, относително успешната интеграция на украинските бежанци в чужбина (дори с уговорката за неизползван потенциал) може да се превърне в нож с две остриета за Украйна. Колкото по-добре се установят хората и колкото по-дълбоко пускат корени, толкова по-малко от тях възнамеряват да се върнат. Според проучвания на Центъра за икономическа стратегия, делът на бежанците, „определено“ склонни да се завърнат, е спаднал от 50% през ноември 2022 г. до 20% през декември миналата година.
Едно съгласувано усилие за възстановяване на жилищния и икономическия потенциал, подкрепено и адекватно финансирано от международната общност, вероятно би убедило мнозина да се завърнат. А Украйна със сигурност би могла да се възползва по свой начин от голяма диаспора, която би могла да помогне с парични преводи, инвестиции и търговски връзки. Но това все още е ярко напомняне, че след като започне конфликт и хората се разпръснат, е много трудно да се съберат отново.
Превод и редакция: БЛИЦ
