По „Нова телевизия” Бойко Борисов присъедини Кипър към НАТО. Предупреждавайки, че етническият мир е в опасност в България, той даде за пример разделения Кипър и каза, че там е така, въпреки, че страната е член на НАТО! Да, Гърция и Турция са в НАТО и въпреки това са скарани заради Кипър. Но Кипър никога не е членувал в НАТО. Водещият Георги Коритаров, който иначе не пропусна да изпита г-н Борисов за историята на кипърската криза, не реагира на гафа и също стана част от него, коментира в блога си журналистът Иво Инджев.
Първата ми мисъл беше: „ Малее, сега Бойко Борисов ще го попилеят за този гаф”. После обаче се замислих за преходността на думите в българската публичност.
Царят обеща да ни оправи за 800 дни и това се видя много блага вест на запленения електорат, независимо от очевидната абсурдност на този „бизнес план”. После, с царска щедрост, пак той обяви, че Пенчо и Петко Славейкови били братя. Карай да върви! Дреболия, ако я сравним с друго разминаване с истината-с обещанието му пред камерите на държавната телевизия да няма материални претенции при завръщане в България, след което…знаете какво се случи.
От този виден потомък на „монархо-фашизма” ( както казват едни другари и другарки) обаче се учи най-видният потомък на родовообщинния комунизъм Сергей Станишев. На конгреса на НДСВ той заяви, че се учи от царя и че не се срамува да си го каже. Сигурно се е учил и на български език от него. Благодарение на което скова чудната фраза „ един ясен симбиоз”. Бъркайки мъжкото с женското в изказване от парламентарната трибуна Станишев опонираше на практика не толкова на очевидно немощната да го свали от власт опозиция, колкото на самия ЕС, констатирал в специален доклад неспособността ( или нежеланието) на властта в София да се справи с „ясния симбиоз” между престъпността и корупцията.
Но нашият премиер се изяви не само като политически гамен, наричайки несъгласните с него хора в държавата „цикраджии”, но и като „графолог”-с един поглед определи сходства и разминавания в почерци на участници в подписката срещу неговотоуправление. С което, комай, оглави класацията по „гафология”.
Бащата на тройния коалиционен странен „симбиоз” между цар, червен другар и самодържец ( Доган се държи като самодържец в ДПС, казва вече за него историкът Антонина Желязкова) Георги Първанов не си играе на дребно. Той е по голямата политика и съответните гафове. Мери ръст с най-големите. Изправи се до президента на САЩ Джордж Буш и го обяви за свой приятел, еднакво добър френд, както и товаришч Владимир. Така, с лъчезарна усмивка, за миг пренареди договорните приоритети на България, поставяйки я в координатни система, която не е упълномощен да прекроява еднолично. Да не говорим, че появяването на Владимир ( Путин) в тази пиеса няма как да бъде част от сценария на , все пак, двустранните българско-американски преговори, освен ако не е резултат от специална договорка ( каквато, поради видимата липса на американска подкрепа за гафа на Първанов, очевидно не е имало).
Радостен, че е услужил на Владимир в торпилирането на западната стратегия, Георги Първанов изтупа набързо овчарската си торбичка с метафори и от нея изпадна нещо като хазартно-спортен термин. По принцип Първанов борави предимно със спортна тематика, но в случая „вкара” и интелектуален елемент, наричайки подписването на три енергийни проекта с Русия „голям шлем” за България. Нерде бридж, нерде тенис! Карай да върви!
Вървя, вървя, обаче нещо взе да спира. Ентусиазмът му от „големия шлем”, имам предвид. В „един ясен симбиоз” със сриването на цената на петрола, което обърква сметките на Москва да си „напазарува на едро България ( както се изрази през януари руската преса), Първанов взе да дава заден ход и да скромничи за своите заслуги за „големия шлем”. Поръча си интервю в един от официозите за да намекне, че се преувеличавала ролята му, той само подпомогнал, с каквото могъл. Няколко дни по-късно награди с орден „Стара планина” собственика на вестника.
Междувременно, с риск да прозвучи като злорадство заради световното финансово нещастие, добре запознат с процесите в България презокеански експерт ми каза тези дни, че вече се наблюдава ясно, как руската пералня за пари в България намалява оборотите. Нашите началници, които толкова наперено предричаха, че кризата ще ни подмине, съответно вече започнаха да се въртят неспокойно в креслата си като обрани магазинери. Ами ако гръмне отново нещо подобно на Виденовата зима?! В сравнение с всичко друго, това би бил вече такъв гаф, че дори и заспалото гражданство може да се размърда отново.
Дано, все пак, възкресяването на кошмарния спомен не е единствената причина, която може да прекъсне гражданската летаргия, допълва Инджев. /БЛИЦ