Известният телевизионен водещ и журналист Росен Петров сподели в личния си профил във Facebook критичен коментар, в който направи внушителна съпоставка между мащабите на хидротехническото строителство в България от миналия век и днешния застой в отрасъла.
Петров акцентира на тревожния проблем с водоснабдяването в страната и напомня за забравения денонощен труд на поколения българи, изградили основите на родната водна и енергийна инфраструктура.
Трети в света след индустриалните гиганти
В своя анализ журналистът представя впечатляващи исторически данни, според които България е била лидер в света по изграждане на язовирни стени. Според Международната комисия по големите язовири (ICOLD), в периода между 1960 и 1970 година в страната са построени 95 големи язовира.
По темп на строителство на територия и население, тогавашната България е заела престижното трето място в света, отстъпвайки единствено на технологичните сили САЩ и Япония.
Като ярък пример Петров посочва язовир „Въча“, който е бил построен между 1968 и 1975 година. Той описва съоръжението като истинско инженерно чудо: „144,5-метрова бетонна грамада, уникално произведение на инженерната мисъл, издигнато сред величието на Родопите, с дължина по короната от 420 метра“.
Преливникът на язовира се състои от четири полета по 8 метра и е способен да пропуска по 2060 кубически метра вода в секунда.
Три десетилетия на сериозен застой
Авторът на коментара прави тревожно сравнение между постигнатото в миналото и сегашното темпо на изграждане на стратегически обекти. През последните 40 години в страната са построени общо 200 големи язовира, от които 52 са определени като стратегически за националната сигурност и икономиката. За последните 37 години обаче, само 11 съоръжения са завършени.
Петров критикува настоящето на отрасъла, подчертавайки, че реалността е далеч по-нерадостна от официалните отчети. Осем от тези 11 „нови“ язовира всъщност са просто доизградени от наследството на предходния режим, като единствено язовирите „Пловдивци“ и „Цанков камък“ са напълно проектирани и изградени след 1989 година.
Според него именно тези 52 стари „ветерана“ продължават да спасяват страната от хуманитарна криза и редица водни проблеми.
Цена, платена със сурова човешка пот
В своята публикация журналистът призовава обществото да не забравя огромната цена, която предходните поколения са платили на строителните площадки, без да разполагат с модерна техника и компютърни технологии.
При изграждането на язовир „Искър“ са мобилизирани хиляди строители и трудовици, които са работили при изключително тежки условия на три смени, 365 дни в годината, дори при планински температури от -20°C. В стената на язовира са излети над 180 000 кубически метра бетон, преминал през ръцете на човека.
Подобен е мащабът и при изграждането на каскадата „Белмекен-Сестримо“, където в тежки скални условия високо в планината са прокопани над 100 километра деривационни тунели.
По онова време българските хидроинженери и строители са изнасяли опита си и в чужбина, проектирайки сложни съоръжения като язовир „Мансур Еддаби“ в Мароко и крупния хидровъзел „Растан“ в Сирия.
В заключение, Петров отправя призив за признателност към хората, оставили здравето и младостта си в трудните условия на строителството: „И когато днес минавате покрай някой от тези язовири, спомнете си не само за милионите кубици вода, а и за онези момчета, които ги изградиха“.
